|
| *** |
Не кълве. На никого не кълве. Другите пляскат с въдици, подръпват, вадят, хвърлят. Не ще. Аз чакам. Търпението е всичко.
Тръстиките потрепват от лек ветрец. Проверявам стръвта. Червейчето изядено. Аха! Слагам ново червейче и хвърлям. Плувката лениво помръдва. Засичам. Ето го! Рибенце сантиметър и половина. Отстрани ме гледат насмешливо. Внимателно го забождам на кукичката. Хвърлям.
Слънцето напича. Другите дъвчат разсеяно сандвичи. Пушат нервно. Не кълве.
Плувката ми рязко потъва. Дърпам. Въдицата се огъва. Рибата изплясква мощно. Борба. Всички ме гледат. Загребвам с кепа. Готово. Рибата подскача тежко по тревата. Голяма. Лъскава. Блести.
Събирам въдицата, хващам рибата за хрилете и тръгвам. Опашката се влачи по земята. Гледат ме под око, със завист. Нищо не казват. Едно детенце ме дърпа за ръкава.
- Чичо, чичо, на какво я хвана тая голяма риба?
Спирам, поглаждам го по главицата. Младо рибарче.
- На посредник, чичовото, на посредник...
