Душко Добродушков, данъчен инспектор в НАП, като занесе веднъж за подпис някакви книжа в дома на господин министъра, намери го, че яде сделка с ДДС, опечена на фурна.

Господин министърът отряза едно парченце от сделката и любезно го предложи на своя данъчен.

- Заповядайте, господин Душко, да видите каква сделка! Само малко е прегоряла, но няма нищо.

- А, благодаря, господин министър - отговори сконфузено данъчният, - аз таквоз... сделки не обичам!

- Как тъй? Уж сте от нашата коалиция, моля ви се, а да не обичате най-вкусните късчета от ДДС-то!

На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха, волно или неволно, че използва служебното си положение за лично облагодетелстване. Той се изчерви от срам.

- Да, но стомахът ми, знаете, господин министре, е отвикнал от такива работи - отговори той като клатеше глава и мръщеше лице.

Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче сделка с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Той не смееше да преглътне от страх да не разберат слабостта му.

И за да не стои повече срещу изкушението, той се поклони смирено, рече "сбогом" и излезе.

Като се намери на улицата, той свободно преглътна слюнката си и пак укори себе си:

- Диване съм си, диване и туй то! Гонят ли те - бягай, дават ли ти - взимай, ама де главо, де! Всъщност, ако има нещо, което най-много обичам на света, то е печена сделка с ДДС - почна да размишлява той, като вървеше с наведена глава по улицата. - Ям ги като прасе. Но утре ще кажат: тоя е корумпиран!... Може и на СРС да ме запишат... Ще се скрия някъде далеч от журналисти и ще се наям с ДДС до насита!

И въображението му почна да слага пред него страхотни сделки, сладки, хубави и ароматни.

От тоя ден Душко Добродушков стана неспокоен и нервозен. Призракът на печената сделка почна да го преследва.

Седне в канцеларията на Националната агенция по приходите да работи, а мисълта го човърка. Пише той нещо, пише до съсипване. Но все му се струва, че перото, което скръца по книгата, му шепне: сделка, сделка, сделка...

Една вечер с колегите си данъчни имаха гуляй. Господин Душко събра смелост, качи се на един стол и вдъхновено вдигна чашата си:

- Господа данъчни инспектори и добри мои другари! Хайде да си опечем и ние някоя сделка! Докато сме на власт, да хапнем по едно парче и да се повеселим!

Настъпи кратко мълчание, а после загърмяха ръкопляскания:

- Прието! Прието!

И начаса намериха подходяща сделка и я пратиха да се пече в агенцията по приходите.

Душко потъна в щастливи мисли.

И когато сделката се опече, той пожела сам да я донесе и отиде.

Но... В НАП-а го пресрещна някакъв журналист.

- А, господин Душко! - рече му журналистът, - чувам и вие сте си опекли сделка с ДДС-то?

И му поднесе касетофона си. Душко си глътна езика и не можа да каже нищо.

Когато внесе сделката при съпартийците си, те всички забелязаха, че е пребледнял като мъртвец.

- Какво ти е? - запитаха го зачудени.

- Прилоша ми нещо! - отговори Душко. - Не яде ми се!

И взе да наставя плачевно:

- Зле ми е, много ми е зле, момчета! Ще се мре...