Смъртното наказание като начин за изкупление на вината от стореното зло, реално погледнато, е съдебно постановена екзекуция на затворник. Някои от законодателствата по света, които все още прибягват до налагането на смъртно наказание, се стремят да ограничават прилагането, като го постановяват само за малък брой тежки престъпления, квалифицирани като държавна измяна и убийство. Други по-радикални обществено-политически системи, в които и до ден днешен най-суровата мярка се практикува, освен към горепосочените и при по-широк кръг престъпления, включващи кражба в особено големи размери, въоръжени грабежи, изнасилвания, мъжеложство (педерастия), апостазия (заявка за отказ от религиозна принадлежност) и т.н. Историята познава много начини за прилагане на смъртното наказание. В зависимост от това кога и къде по света е издадена присъдата, екзекуцията е осъществявана по най-различни начини - разпъване на кръст, обезглавяване, набиване на кол, разкъсване от диви зверове, изгаряне на клада... С развитието на човешката цивилизация обаче се наблюдават, макар и твърде плахи, тенденции за по-хуманен, въпреки че сравнението е повече от неуместно, подход към осъдените на смърт.

От десетте основни способа за летално изкупление на вината, които масово са използвани през ХIХ и ХХ век до наши дни, са се запазили и се прилагат като средство за назидание в обществото смъртоносната инжекция, газовата камера, разстрелът, обесването, обезглавяването, убиване с камъни (реджъм), а екзекуциите с електрически стол, наказателен взвод, гилотина или гарота вече са само история. Нещо повече. Изпълняването на



смъртна присъда с гарота -



специално пригоден за целта стол с висока облегалка, към който се фиксира тялото на жертвата, докато палачът затяга със специални ръкохватки примката около врата на осъдения, е забранена от международното право.Този способ за екзекуции, при който краят настъпва вследствие задушаване, е изобретен и масово използван от Чуждестранния легион. Последните страни, където в края на миналия век е забранено със закон изпълнението на смъртна присъда чрез този способ, са Испания (1978 г.) и Княжество Андора (1990 г.).

Творението на доктор Жозеф-Игнас Гилотен, което влиза за първи път в действие на 25 април 1792 г., сече с еднаква лекота главите на френските аристократи, буржоа и революционери. Гилотината представлява елементарна конструкция, състояща се от висока отвесна рамка. От нея пада рязко дълго, гладко и тежко острие, което светкавично праща осъдения в небитието. За последно смъртна присъда по този начин е изпълнена във Франция на 10 септември 1977 г.



Разстрелът с наказателен взвод,



също е способ, който напира да бъде класиран в аналите, макар все още да е актуален в някои от Съединените американски щати, като например Айдахо и Оклахома. Този вид екзекуция е прилагана масово през втората половина на ХIХ и миналия век. Осъдените на такава смърт обикновено са били знатни люде - благородници, висши държавни чиновници, военни, шпиони и пр. Преди изпълнението на присъдата на участниците в наказателния взвод индивидуално са раздавани мунициите, предназначени за екзекуцията. Командващият взвода е имал задачата поотделно да убеди всеки един от участниците в разстрела, че именно в неговата карабина патроните са халосни.



Електрическият стол,



върху който много престъпници в Съединените щати са завършили жизнения си път, е измислен от Харолд П. Браун - служител от екипа на Томас Алва Едисон. По силата на професията, която практикувал, преди да постъпи на работа при американския изобретател, кроткият стоматолог Браун бил озарен от гениална идея. С помощта на проводници, по които тече електрически ток с напрежение до 2000 волта, той успява да превърне страховития за повечето хора зъболекарски стол в ужасен инструмент за бърза и сигурна смърт. Изобретението било монтирано през 1889 г. в няколко щатски затвора, а първата екзекуция с електрически стол е осъществена година по-късно в Ню Йорк.



"Реджъм", или убиване с камъни,



по своята същност е особено жестоко, неразбираем за хората, които не изповядват исляма, смъртно наказание, което постановява шериатът. Осъденият се заравя до кръста в земята, а близки на пострадалия от неговото престъпление го замерват с камъни, докато го убият. "Реджъм"-ът още се прилага като форма на смъртно наказание в Афганистан, Иран, Нигерия, Обединените арабски емирства, Пакистан, Саудитска Арабия, Судан и др.



Обезглавяването



е екзекуция, също характерна за някои от ислямските държави. Тя се прилага безкомпромисно най-вече в Саудитска Арабия. Присъдите се изпълняват обикновено в петък (почивния ден за мюсюлманите) вечер след молитва на площада пред местната джамия. Най-тежкото наказание се налага назидателно над правоверните заради изнасилване, убийство, търговия с наркотици или апостазия.



Обесването,



способ за узаконено убиване, използван доста често преди 1850 г., но все още прилаган (срещу бившия иракски президент Садам Хюсеин през декември 2006 г.) и в наши дни. Смъртта при жертвата настъпва в интервал между 40 и 75 секунди. Леталният изход е в резултат от преустановен приток на въздух към белия дроб, остро нарушение на мозъчното кръвообращение и механичен натиск и дразнене на блуждаещия нерв.



Индивидуален разстрел,



при който осъденият на смърт се убива с изстрел в тила, е наказание, което е прилагано по времето и особено след края на Втората световна война в бившия Съветски съюз и още 75 страни по света. Този метод все още е актуален в Китай и някои държави, където смъртното наказание не е премахнато със закон.



Газовата камера

е печално известен от историята метод за убиване, разработен до съвършенство в нацистките концлагери по време на Втората световна война. Умъртвяването на осъдените при този вид екзекуция е особено болезнена, защото става чрез вдишване, в добре изолирано за целта помещение, на летлив газ, смесен със смъртоносния цианид. Пет затвора в Съединените щати са оборудвани с газови камери, но управата на местата за лишаване от свобода дава право на затворниците, които трябва да бъдат погубени в газовата камера, да избират между нея и смъртоносната инжекция. Последният случай, при който в САЩ е ползвана газова камера, е бил през 1999 г. в Аризона.



Смъртоносната инжекция



като начин за официално отровителство дава възможност присъдата да бъде изпълнена в обстановка, наподобяваща по-скоро интериора на съвременна операционна зала. Във вените на осъдения се влива зловещ коктейл от натриев пентотал (предизвикващ изпадането в безсъзнание), панкурониев бромид (миорелаксант, парализиращ мускулите) и калиев хлорид, който спира сърдечната дейност.

Макар и забранено в много страни по света, смъртното наказание обаче продължава да се прилага, въпреки че е в крещящо противоречие с едно от основните човешки права - правото на живот. Несъмнено то е жестоко, нехуманно и унизително и за жалост неговите жертви са сред най-бедните и уязвими членове на обществото.