"Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години".

Това е разпоредбата на чл. 307 от приетия в далечната 1968 г. български Наказателен кодекс. Текст, който е известен като забрана за провокация към подкуп и от години е



трън в очите на МВР и на специалните служби



И периодично те провеждат офанзива за неговото премахване. Пак сме свидетели на поредния опит за декриминализиране на това престъпление. Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) внесе пакет от свои идеи за промени в Наказателния кодекс в Народното събрание, които депутатите да обсъдят и ако искат, да направят официални предложения.

Като цяло измененията бяха под лозунга по-ефективна борба с корупцията. Затова и те бяха разгледани от парламентарната комисия за борба с корупцията. Сред идеите беше искането да се зачитат за доказателство и данните, получени със специални разузнавателни средства (СРС) преди образуването на официално разследване. Всъщност зад това предложение застава от години и прокуратурата. Аргументът е, че тези специални средства са използвани законно и след разрешения от съдия, но сега нямат стойност в процеса. ДАНС предложи и не съдът, а комисия към Висшия съдебен съвет да дава разрешение за използване на СРС, когато става дума за лица с имунитет и магистрати. Както и да отпадне наказанието за подкуп за длъжностно лице, ако то съобщи доброволно за това непосредствено след взимането на подкупа. Аргументът на Агенцията: било възможно престъплението да е станало по принуда. По текста в Наказателния кодекс, според който не се наказва даващият подкуп, ако той "незабавно" съобщи за това на властта, ДАНС предложи да отпадне условието "незабавно".

В пакета от идеи



фигурираше и предложението да отпадне наказанието за провокация



към подкуп. Аргументите - това пречело на механизмите за изпитване на лоялността на длъжностни лица.

Всички тези идеи бяха отхвърлени от парламента. С различни мотиви - че липсвал юридически капацитет, че било недопустимо агент под прикритие да провокира към подкуп, че службите искали време, за да обработват свидетели, че само съдът можел да бъде гарант срещу злоупотреби при използването на СРС, че материята била хлъзгава и опасна... Да не би сега, когато съдът дава разрешения, да има гаранция срещу злоупотреби. Да не говорим, че това изобщо не са идеи на ДАНС или поне само на агенцията. Те от години и преди изобщо да има идея за такава служба, са опитвани и от МВР, и от прокуратурата, и от множество експерти. Винаги са отхвърляни. Макар че някак изобщо не са дискутирани сериозно, задълбочено и отговорно. Сега обаче те отново са на дневен ред, защото могат да станат част от правителствени предложения за промени в Наказателния кодекс. И дано отново не бъдат отхвърлени с лека ръка, а да има задълбочена дискусия и примери за това



какво би се получило конкретно, ако те минат през парламента





Защото, да речем, има много аргументи в подкрепа например на премахването на текста за провокацията към подкуп.

И то конкретни примери. Преди време МВР проведе заедно със Скотланд Ярд проект, който най-общо трябваше да установи размерите на корупцията във ведомството, капацитета на вътрешното министерство да я открива и наказва.

В хода на този проект бяха направени няколко от т.нар. тестове за лоялност, които свободно се използват във Великобритания например. В единия случай "граждани" - всъщност служители под прикритие, дадоха загубени вещи в Трето и Четвърто РПУ в София. И какво беше установено? Въпросните вещи са приети без протокол за доброволно изпълнение. В Четвърто РПУ двама от сержантите разгледали съдържанието, взели парите, разделили ги и



захвърлили чантата в кофата за боклук



В Трето РПУ в предадената чанта също имало пари, с които шестима души от дежурната част си направили обилна вечеря. Това са действителни случаи отпреди няколко месеца и разкрити с помощта на служителите на инспектората на МВР и на консултантите им от Скотланд Ярд.

Или пък друг пример. При безпрецедентна операция на инспектората на МВР пак преди време бяха установени 14 корумпирани и 19 неспазили задълженията си автопатрули на КАТ. Това стана при своеобразен тест за лоялност, при който цивилни полицаи нарочно нарушаваха Закона за движение по пътищата. След проверката бе обявено, че са установени 14 случая, при които са им поискани пари. Според самото МВР от проверени общо 37 патрула се оказало, че законно са действали само 3.

И двата примера са чиста проба провокация към подкуп. И резултатите са очевидни. И никой не е принуждаван, изнудван да действа престъпно.

Значи ли, че тези хора не трябва да бъдат наказани? Те и не са били, защото просто действа чл. 307 от НК.

Разбира се, има и достатъчно, и то разумни аргументи за съществуването на тази разпоредба. Поне в някакъв подобен вид. Като например, че това може да отвори вратите на голяма полицейщина. Или пък, че е възможно да има манипулации на белязани пари и записи.

Донякъде целта на разпоредбата на чл. 307 от НК е да има баланс. И да не може чрез провокация да се доказва престъпление. Или казано с други думи,



да не се разкрива едно престъпление с друго престъпление



И в това има резон. Има защита от полицейски произвол. Въпросната разпоредба "изглежда съвсем на мястото си и се намира в синхрон със засилената защита на правата на гражданите", "държавата трябва да има и други средства да доказва престъпленията, без да създава изкуствени предпоставки за извършване на престъпления". Това пишат в студия на тема "Наказателноправни аспекти на корупцията в борбата срещу корупцията", написана от преподавателите по наказателно право Лазар Груев и Борис Велчев преди 5-6 години. Единият сега е председател на Върховния касационен съд, а другият - главен прокурор.

И в тезата им има много истина. Защото въпреки огромните налични правомощия на властта - прикрити агенти, подслушване, многохилядни служби, белязани пари, анонимни свидетели, милиони левове бюджети, фактически осъдените се броят на пръстите на ръцете. А само ефективни присъди могат да върнат вярата на хората. И вкарването в затвора на подкупни катаджии до висши чиновници. Нищо друго.

В същото време обаче може да се добавят и още няколко аргумента срещу разпоредбата.



Сигурно мнозина си спомнят филма на Би Би Си "Да купиш игрите".



След него се разгоря страшен скандал, в чийто епицентър се оказа Иван Славков. Филмът изобличаваше корупцията в Международния олимпийски комитет. Славков, тогава шеф на БОК и БФС, и приятелят му - лобистът Горан Такач, бяха заснети на среща с журналисти от предаването "Панорама" на Би Би Си, представили се за британски бизнесмени, чиято цел е да купят гласове в МОК в полза на кандидатурата на Лондон за домакин на игрите през 2012 г.

След това Славков беше освободен от МОК. В същото време обаче в България срещу журналистите беше образувано наказателно дело. И то точно за провокация към подкуп - по чл. 307 от НК. Делото беше образувано от прокуратурата, когато тя бе ръководена от Никола Филчев. От него не излезе нищо, защото последва силен обществен натиск, както и поради простата причина, че журналистите изобщо и не стъпиха в България, за да бъдат разследвани и съдени. След година и половина делото беше прекратено. То обаче беше много показателно за това



какво би се случило, ако български журналисти бяха направили същото



Щеше да има арести, разследване, даване на съд. И както и да го погледне човек, при наличното законодателство и тълкувателна практика на съдилища като нищо можеше и да бъдат осъдени. Или казано иначе, провокацията към подкуп лесно може да се използва и срещу медиите, когато например опитват да правят скрита камера или постановка, от която лъсва някой корумпиран политик, чиновник, магистрат или полицай.

Друг аргумент "за" е, че има страни, в които тези провокации са позволени. Например в САЩ и Великобритания. И то в две посоки. Първо, за да уличават държавни чиновници, полицаи и магистрати в нелоялност. И второ, за да филмират тяхното поведение и действие и да ги изправят на съд. Нещо повече. След подобен запис, който се гледа и от полицай, и прокурор дори докато се снима, още същия ден в Щатите въпросното лице, което е взело подкупа, е осъдено. Подобен текст липсва и в огромна част от европейските законодателства.

Затова и наистина е повече от наложително да има сериозна дискусия. И да се търси вариант да се задоволят и двете спорещи страни по начин, по който да има по-ефективна борба с корупцията по високите етажи. И да има страх, че всеки, който взема, може в този момент да бъде заснет, а даващият да се окаже, че е примерно агент.

Естествено, трябва да бъдат чути и гласовете срещу възможния полицейски произвол. Но все пак събраното със СРС и в този случай - защото и заснемането, и агентът под прикритие са специални разузнавателни средства по смисъла на закона, пак ще отиде в съда. И пак съдът ще прецени дали има манипулация при провокацията към подкуп в записа. Защото кой взема подкуп - този, който иска. Едва ли някой е взел, защото са му натикани в ръцете насила.

Разбира се, тук веднага ще възникне и друг проблем. И то е, че по Наказателнопроцесуалния кодекс има забрана една присъда да бъде основана само на СРС. Нещо, което при подкупите и корупцията си е повече от странно. Защото с какви други доказателства да се докаже подкупът. Със свидетели например? Ами нали и даващият, и вземащият са еднакво виновни. Кой точно ще свидетелства? И какво става на практика - белязаните пари, видео- и аудиозаписи са СРС. И направо човек да се чуди как изобщо има присъди за подкупи.

В крайна сметка в България с лека ръка се слагат етикети. И някак вече забравихме, че истината се ражда в спора, в дискусията, в различните мнения. И в обсъждането. А не в дамгосването и общото говорене.

Нещо повече. Като се отхвърлят всичките тези идеи с лека ръка, човек би си казал, че противниците им се страхуват и лично.