:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,744,898
Активни 773
Страници 1,365
За един ден 1,302,066
Предфалитни истерии

Ходене по мекото

***
Денят започва както винаги.

Тръгвам за работа. Колата не пали. Слиза съседът. Дебел, доволен. С ехидна усмивка се качва в аудито си, пали, тръгва с газ. Малко преди завоя асфалтът се пропуква. Аудито и съседът пропадат с трясък в бездната. Потупвам ладичката по капака. Милата! Ако беше запалила, сега щяхме ние да сме вътре.

Закъснявам. Спирам такси. Подхваща ни зелена вълна. На третото кръстовище отдясно връхлита пикап. От удара излитам през вратата. Тротоарът е прясно разкопан. Приземявам се на меко и отскачам на крака. От пикапа фучи стълб пара. Добре че не беше бетонобъркачка, както миналата седмица...

Пробивам си път през тълпата и продължавам пеш. Вече съм закъснял, няма смисъл от бързане. На една витрина забелязвам интересна вратовръзка. Бордо. Спирам и докато мисля дали ще ми отива на сивото сако, чувам трясък в си бемол. На три метра от мен върху плочника се разбива пиано.

Интересно, вече трето пиано пада от тази кооперация...

Пристигам. Заварвам колегите на улицата. Гледат нагоре и развълнувано бръмчат. Поглеждам и аз. От моя прозорец излизат гъсти кълба дим. В съседната канцелария изгърмял газов котлон. Стената паднала върху бюрото ми, избухнал пожар. Пак ще сменям бюро. Ще поръчам от оня модел, дето го премаза таванът, докато бях на оперативка.

Някой ме докосва по лакътя. Обръщам се. Тъмни очила, тъмен костюм, черна вратовръзка.

- Последвайте ме - казва с глас, недопускащ въпроси.

Качваме се в лимузина със затъмнени стъкла. Пътуваме в мълчание - не се вижда накъде отиваме. Спираме в подземен гараж. Безшумен асансьор. Мълчаливи хора в тъмни костюми ми посочват накъде да вървя. Влизам в тъмен кабинет. Високи прозорци с плътни завеси. Необятно писалище. Настолна лампа полуосветява човека зад писалището.

- Седнете, моля - казва тихо, уморено. - Намираме се в тежко положение. Катастрофално. Статистиката ни е ужасяваща. Всички начинания се провалят с трясък. Само изключителен късмет може да ни спаси. Вие сте човек с изключителен късмет...

Млъква, разтрива слепоочия и ме поглежда умолително.

- Желаете ли да станете лидер на нашата Партия?
1
980
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД