| Общо | 440,743,332 |
| Активни | 820 |
| Страници | 28,235 |
| За един ден | 1,302,066 |
|
|
21 Февруари 2009 00:51
Е, в късна доба ми дойде на ум прекрасната балада за Стенка Разин. Даже и Boney M я изпълняват, но с друг текст, по мотиви от руска народна песен. А показателното в нея е, че главният герой жертва най-скъпото си, за да има мир в неговата „коалиция”. А нашите „коалиционери” са като Балканджи Йово – „Море, войводо, глава си давам, мафията не давам да ми се пипне!”. Ех, не са ми на лесно и руската песен за Стенка Разин, и изпълнението на негрите по тази мелодия, да ви ги пусна. А за прекрасния текст на Тарас Шевченко Натиснете тук
|
|
21 Февруари 2009 01:28
Моля да ме извините за досадата, ама като писах за Стенка Разин, който пожертвал най-скъпото си в името на всеобщото благо, се сетих и за един стар виц, който ще видоизменя малко.
Ходил Стутци (знаете го кой е) на сафари, ама се изгубил в пустинята. Седнал под една самотна палма край шосето и чака някой да го спаси. По едно време минала една страхотна мацка (която му заприличала на Мургина) с едно страхотно ламборджини, спряла на сянката на самотното дърво, разсъблякла се и казала: „Вземи ми най-скъпото!” Без много да му мисли Стутци се метнал на ламборджинито и отпрашил. (Нали днес е ден на вицовете във вестника, та реших да добавя още един). |
|
21 Февруари 2009 10:12
"- Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече и ръкави си възпрете, и с тоягата удари, и повтори и потрети..." |
|
21 Февруари 2009 10:33
 Да припомним цялото произведение: Дядовата ръкавичка Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица. Там играла на поляна Малка мишчица Гризана, ръкавичката видяла и на топличко се свряла. Ей го мокър и подплашен тича Зайо от горица. Спира го на пътя прашен дядовата ръкавица. - Кой на топло там се гуши? - пита Зайо дългоуши... - Аз съм мъничка Гризана. Кой си ти, та страх ме хвана? - аз съм Зайо Средногорски, крия се от думи хорски - каза Зайо боязливо и попита предпазливо: - В тая топла ръкавица мир дали ще да намери мойта, плахата душица? - Влез, самичка ми е скучно! - рече Гризла благозвучно. Подир малко иде Лиса. (То без нея що ли бива?) Насред пътя се курдиса и лукаво се подсмива. - Кой е в тая ръкавичка? - пита хитрата кумичка. - Мишка мъничка гризлива тук на топло си почива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски. Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои! - Аз съм златната лисица и желая да се стопля в вашта чудна ръкавица. - Влез, макар че сме мнозина, но нали ни си роднина! Тръгна Вълчо от гората по работа към селата. Спира той на пътя прашен - гладен, настървен и страшен. Ръкавичката съглежда, да подуши се навежда, но усеща я, че шава и запитва той тогава: - Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица? - Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица. ами ваша милост кой е и защо ни безпокои? - Аз съм Вълчо от Балкана, гост желая да ви стана... - Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина! Подир малко всички сещат цяла земя разлюляна - иде рошава Мецана, в ръкавицата надникна и юнашки се провикна: - Чия уплашена душица крий се в тая ръкавица? - Тук на топло си почива мишка мъничка гризлива, Зайо-байо Средногорски, скрит от лоши думи хорски, още нашата кумица, златокожата лисица, Кумчо-вълчо от балкана, гост на нашата покана. Ами ваша милост кой е и за що ни безпокои? - Аз съм рошава Мецана, гост желая да ви стана. - Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина! Събрали се те другарски, разположили се царски в ръкавичката на друма и отворили си дума... Скоро дядо от Златица се завърна да потърси свойта топла ръкавица. Зер, ако я не намери, баба с кремък ще го дере... И вървейки, и кашлейки, насред пътя той се спира и душата му примира, сърце му се разтреперва - гледа, гледа и не верва: ръкавичката му шава, миша глава се подава и опашка от лисица, и парченце от ушенце, едно късче кожух мечи, светят остри зъби нечии... - Какво мислиш бре, човече! - дядо сам на себе рече и ръкави си възпрете, и с тоягата удари, и повтори и потрети... Вечерта дома го срещна неговата баба стара: дядо лов с колата кара и засмян дори до уши, той лулата важно пуши... Ендът е хепи, защото е приказка.... |
|
21 Февруари 2009 12:00
егати кръвожадната приказка е тфа.. не еистина.. те се свили на топло, дошел дедото и ги изпопребил..
 |
|
21 Февруари 2009 23:56
Не бих желал дете да види това.
----------- Нелесно е да си пътник излишен на мисълта. |
|
22 Февруари 2009 16:49
Приказката е една от най-садистичните приказки, които съм срещал. Събрали се толкова различни животинки заедно в ръкавичката и си го дават по съвсем мирному и ей го идва дедото и ги трепе. Защо?
Та затова и карикатурата малко куца - в НАП-а според карикатурата са лошите, а не обратното, както е по приказката. Колкото до дедото, трябваше да стане ясно кой държи сопата - ДАНС ли е, ЕК ли е, ... |
|
22 Февруари 2009 23:00
Сопата я държи ПРОСТИЯТ български народ. А Комарницки е достатъчно умен и отговорен, за да покаже на читателите, че приказката е "модифицирана". Тя е само "канавата". Я вижте кои са вътре - вълк до вълка, бандит до бандита. Никаква "малка мишчица гризана". Никакъв "заю баю средногорски, скрит от лоши думи хорски" , ами един нагъл и глупав ЗАЕК, който си е повярвал, че управлява цялата гора.
Авторе,  |
. Много поучителна история (за мислещите).
