В писмото се съдържат два основни въпроса - за удължаване на работното време и за работа, за която няма трудов договор. Отговорите и на двата въпроса са в Кодекса на труда (КТ).

Удължаването на работното време може да става по производствени причини през едни работни дни с писмена заповед от работодателя и да се компенсира чрез съответното му намаляване през други. Това става след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите (синдикатите), доколкото в колективен трудов договор не е предвидени друго.

Продължителността на удължения работен ден не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Категориите лица с намалено работно време са:

- работещи във вредни за здравето условия или тези, които извършват дейност при специфични условия на труд. Тази категория работници се определя с решение на Министерския съвет.

- работници или служители, ненавършили 18 години (вероятно в този ред на защитени лица попада и читателката), работещи в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.

Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на удължаването, съответно компенсирането на работното време. Удължаването се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но не за повече от 20 работни дни последователно. Работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок от 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят откаже да компенсира удължаването на работното време в посочения 4-месечен срок, работникът или служителят има право сам да си определи времето, през което ще се компенсира удължаването чрез съответното му намаляване. Работникът е длъжен писмено да уведоми работодателя си поне 2 седмици по-рано. При прекратяване на правоотношението преди да се ползва намалението на работния ден, работникът има право на заплащане на отработеното в повече под формата на извънреден труд.ВВторият въпрос - за липсата на писмен трудов договор е едни от най-тревожните в отношенията работник-работодател. Според чл. 62 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява. Безспорно случаят на читателката е точно такъв. В тези случаи съществуването на трудово правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства - писмени документи и свидетели. При проверка областната Инспекция по труда има право с писмена заповед да замести липсващата писмена форма на трудовия договор и да санкционира работодателя за нарушаване на трудовото законодателство.