"Работя по безсрочен трудов договор в едно предприятие от 4 години. Очаква се през септември да се извършат структурни промени и да има съкращения в щата. Завеждащият по човешките ресурси ме предупреди, че е възможно да съкратят и бройки от длъжността, която аз заемам. Даде ми допълнително споразумение към трудовия договор и предложи да подам заявление за преминаване на срочен договор от началото на август.

Правилно ли е това и как да постъпя?"

Пита Красимир Д. от София



Поставеният въпрос се урежда от чл. 67, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ).

Текстът повелява, че трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

Тази нова алинея е реакция на наложилата се през последните години преди промяната в КТ (през март 2001 г.) практика на необосновано преминаване от безсрочни в срочни трудови договори, включително и на т. нар. "верижни" трудови договори.

Сега законът



изрично забранява превръщането на един поначало безсрочен трудов договор в срочен



По изключение той допуска такова превръщане, но само ако има направено писмено изявление от страна на работника/служителя, чрез което той заявява, че желае това да стане. Трябва да отбележим, че не е необходимо да се сочат причини за това желание.

Поначало измененията в трудовото правоотношение се извършват с допълнително писмено споразумение (чл. 119 КТ). Освен че чрез него се преурежда даден елемент на трудовото правоотношение, страните изразяват воля, т.е. и желание, за настъпване на промяната. В тази връзка възниква въпросът: ако се подпише допълнителното споразумение за промяна в срока на договора това не е ли достатъчно за преминаването от безсрочен в срочен трудов договор? Необходим ли е някакъв отделен писмен документ, чрез който да се изяви това желание от страна на работника/служителя, след като той желае да подпише и подписва предложеното му допълнително споразумение за промяната в срока на договора?

По наше мнение текстът на чл. 67, ал. 3 КТ



изисква допълнителен писмен акт от страна на работника/служителя,



чрез който той изрично да заяви, че желае промяната. Само ако е налице такъв акт може да се пристъпи към съставяне и подписване на допълнително споразумение, което ще внесе промяната в срока на договора. Стига, разбира се, и работодателят да желае промяната.

Казано с други думи, допълнително споразумение за преминаване от безсрочен в срочен трудов договор не може да се предлага на работника/служителя щом той не е изявил желание за това в съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 3 КТ. Писменото изявление на работника/служителя предхожда изготвянето и подписването на допълнително споразумение.

Предложеното в случая от страна на работодателя споразумение е свързано и с искане, пак от негова страна, работникът да пожелае промяната в срока на договора. Такава хипотеза не е уредена в закона. Което, разбира се, не означава, че направеното предложение е забранено от закона. То е израз на определен интерес от страна на работодателя да направи промяната. Отделен е въпросът какъв е неговият интерес и какво цели?

Но читателят трябва да знае, че дали ще се съгласи да подаде предвиденото в закона изявление (чл. 67, ал. 3 КТ) или не е въпрос на лична преценка на обстоятелствата - очаквани съкращения, вероятност е един от съкратените, а и на собствена преценка за това доколко се цени неговата работа и дали нейното количество и качество са гаранция за оставането в предприятието и т. н.