|
| 5% по-малки осигуровки ще оставят в бизнеса около 300 млн. лв. Но министър Масларова посъветва работодателите да намалят лукса и печалбите си, а не да пестят от осигуровки. |
АИКБ предлага осигурителните вноски да паднат с 5%. Това ще струва около 300 млн. лв., обяви вчера председателят й Васил Велев по БНР. Вместо 5.6 млрд. лева, предвидени за инфраструктурни проекти, правителството може да похарчи 5.3 млрд. и да намали осигурителната тежест, за да помогне на бизнеса в кризата, поясни Велев. Друга антикризисна мярка е да се даде възможност за разсрочено плащане на осигуровките. АИКБ предлага също всички видове наказания за бизнеса да бъдат преразгледани и приведени "към нормални бизнес практики и нива". Пример за лоша практика е прекомерно високата наказателна лихва при забавено плащане на осигуровки - тя се формира, като към основния лихвен процент се добавят 20%.
Но вчера министърът на труда Емилия Масларова обяви, че не може непрекъснато да се облекчават осигуровките. Тя посъветва фирмите да съкратят "луксозните" разходи и да орежат печалбите си. Припомняме, че по официални данни на статистиката българската промишленост навлиза в рецесия.
Междувременно управителят на НОИ Йордан Христосков обяви за грешка прехвърлянето на осигурителните вноски към НАП. Приходната агенция започна работа на 1 януари 2006 г., като идеята бе едно ведомство да събира данъците и осигуровките. НАП обаче закъсня с изграждането на информационната си система и и до днес продължава да ползва програми на осигурителния институт. От известно време се роят сигнали за грешки и разминаване в данните за фирми и самоосигуряващи се лица заради несъвместимост между софтуерните продукти. При преноса на данни се получават "неудачи" - например в системата за управление на приходите на НАП едноличен търговец се води длъжник, докато в действителност той няма данъчни и осигурителни задължения. Грешки се допускат и с ЕГН-тата и други данни, което би могло да забави изплащането на болнични и обезщетения за безработица.
Христосков обясни, че винаги е имал резерви към събирането на двата вида плащания в НАП. Той обясни, че този модел не е никак популярен в стара Европа и се пробва в малко страни - Унгария, една от Прибалтийските страни, Македония, където също имат трудности. "Ако се установи, че е извършена сериозна грешка, тя може да бъде поправена", смята Христосков.
"Сега" установи, че в БСП и ДПС споделят мнението на шефа на НОИ. "Контролът в НАП е насочен върху данъците и ДДС, а върху осигурителните вноски той е почти никакъв, почти няма ревизии по вноските", смята Петър Мръцков от БСП. Според него именно НОИ е заинтересован да води изряден регистър за сключените трудови договори, тъй като от него зависят заплатите и осигурителния доход на хората. "Колкото и задължения да се дават на НАП, възможностите й имат предел", коментира Мръцков и обеща скоро да постави въпроса на вниманието на депутатите от социалната комисия. Христина Христова от НДСВ коментира, че въпросът се обсъжда от 1-2 г. в тесен експертен кръг, но за да се премине към подобна промяна, е нужен анализ. "Трябва да се види дали приходите и грешките сега са повече, както и колко ще струва административно подобна мярка. Ако има проблеми, чак тогава може да се мисли", смята тя.
Шефът на социалната комисия в НС Хасан Адемов обяви, че НАП все още нямат традиции в тази област, която е сложна и от нея зависи дали ще се изплащат навреме пенсии, обезщетения за безработица и болнични. "НОИ показа, че може да се грижи добре за контрола по събираемостта", коментира Адемов. Той изтъкна, че тези аргументи не са нови и че нямат нищо общо със скандалите и оставката на Мария Мургина.
От Българската стопанска камара пък бяха скептични относно нуждата от подобни резки движения преди избори. "Не съм запознат с идеята, но на пръв поглед тя изисква сериозни промени в законодателството и преаранжиране на софтуера", коментира зам.-шефът на БСК Димитър Бранков. По думите е достатъчно само да намалят платежните нареждания за осигурителните рискове.
След поемането на осигуровките от НАП се отчита ръст на събираемостта, данъчната администрация може с успех да събира и укрити осигурителни вноски, като гледа директно в касите на работодателите, коментираха и експерти от НОИ. Според тях е почти невъзможно да се върне старата система, защото за създаването на НАП сме изтеглили заем от Световната банка. "Кой ще връща тези пари, пак данъкоплатците ли?", чудят се те.
Шефът на социалната комисия в НС Хасан Адемов обяви, че НАП все още нямат традиции в тази област, която е сложна и от нея зависи дали ще се изплащат навреме пенсии, обезщетения за безработица и болнични. "НОИ показа, че може да се грижи добре за контрола по събираемостта", коментира Адемов. Той изтъкна, че тези аргументи не са нови и че нямат нищо общо със скандалите и оставката на Мария Мургина.
От Българската стопанска камара пък бяха скептични относно нуждата от подобни резки движения преди избори. "Не съм запознат с идеята, но на пръв поглед тя изисква сериозни промени в законодателството и преаранжиране на софтуера", коментира зам.-шефът на БСК Димитър Бранков. По думите е достатъчно само да намалят платежните нареждания за осигурителните рискове.
След поемането на осигуровките от НАП се отчита ръст на събираемостта, данъчната администрация може с успех да събира и укрити осигурителни вноски, като гледа директно в касите на работодателите, коментираха и експерти от НОИ. Според тях е почти невъзможно да се върне старата система, защото за създаването на НАП сме изтеглили заем от Световната банка. "Кой ще връща тези пари, пак данъкоплатците ли?", чудят се те.
