Здравейте. Аз съм на 20 години и не познавам биологичния си баща, никога не съм го виждала. Доколкото знам, когато съм се родила, той е плащал една година някакви пари на майка ми, но след това е спрял. Знам, че по закон е трябвало всеки месец да ми дава издръжка до навършването ми на 18 години. Възможно ли е сега да го съдя за парите, които е трябвало да получа?

Августина Л.



Издръжка се дължи само за бъдеще време, включително и когато става дума за получаването й от непълнолетното дете. Идеята на това правило е, че издръжката за минало време е безпредметна, нуждите от нея като средство за задоволяване на потребности са отминали. Евентуална възможност за такова искане би било против естеството на издръжката - тя да се получава в реално време, да се харчи за наличните в момента нужди на детето.

В Семейния кодекс (СК) обаче има едно изключение от това правило. Според чл. 87 от кодекса издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Идеята е, че този, който има право на издръжка, е направил опити за доброволно получаване, взел е пари назаем, задължил се е към други хора. В този случай ищецът не е длъжен да доказва нуждата си за този период. Ако ответникът твърди, че издръжката не е била наложителна и лицето е могло да се издържа само или доброволно е доставял пари, ще трябва да го докаже при евентуално дело.

От конкретния въпрос не става ясно дали биологичният баща и майката са имали брак, както и на какво основание бащата е плащал издръжката в рамките на година.

Общото правило обаче е в чл. 82 от СК. Според него "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си". Във втората алинея е разширено времето. Така родителите дължат издръжка и на пълнолетни деца, ако доходите не им достигат. Това важи, когато те учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Има уговорка, че в тези случаи издръжката "се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите".

Ако задаващата въпроса е в тази хипотеза, като възраст и време за обучение, може да заведе иск поне за една година назад за издръжка. Но ако не учи, трудно може да прокара иск в съда.

Според все още действащата и много остаряла наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка е записано, че тя се плаща от общините в "размера, определен със съдебното решение". Това става в случаите, когато длъжникът е с неизвестен адрес, отбива редовната си военна служба или е в затвора. Средствата се отпускат от общините, те си ги възстановяват от държавния бюджет, а той - от длъжниците. Ако осъденият родител не погаси сам задълженията си, държавата може да запорира трудовите му възнаграждения и да продаде имотите му. Който не може да плаща, остава длъжник на държавата и трябва да й върне парите с лихва. Искането за издръжката от държавата се пише до общината. В тези случаи обаче трябва да има вече съдебно решение за присъждане на издръжката. Така в специален раздел "Изплащане на присъдена издръжка от държавата" на СК е записано, че "когато задълженото лице не дава присъдената издръжка, тя се плаща от държавата за негова сметка при условия и по ред, определени с наредба, издадена от Министерския съвет". Тоест и тук е минало времето.

Освен това може да се пусне и сигнал до прокуратурата, за да се образува дело. Според Наказателния кодекс всеки, който съзнателно не плаща издръжка в размер на две или повече месечни вноски, може да получи присъда, изразяваща се в поправителен труд. Ако плати до постановяване на присъдата, лицето може да се спаси. Ако обаче повторно спре да плаща за 2 или повече месеца, го очакват до 2 години затвор. И тук обаче трябва да има дължима по закон или съдебно решение издръжка.

Затова и трябва да се види дали е имало брак, дали е имало съдебно решение за плащане на издръжка от биологичния баща, да се проучи и изследва по-детайлно случаят.