Колкото и да е абсурдно, месеци наред архитект Георги Янев, който уличи в корупция двама чиновници, не може да си върне 10 000 лева, които даде на полицаите, за да ги спипат с подкуп. А родителите на сестрите Белнейски трябва да чакат да осъдят убиеца на децата им, да пазят фактурите за погребенията и чак тогава да потърсят от държавата финансова компенсация от 10 000 лв., на каквато имат право по закон. Жената от "Надежда", която стана невинна жертва при стрелба срещу криминално проявен, едва ли е чувала, че също има право на обезщетение от държавата.

В последните години се появи една огромна група от български граждани, които



могат да бъдат определени като най-неоправданите



Става дума за жертвите на престъпления, които са поне 120 000 души според полицията и близо 500 000 по социологически проучвания годишно. Преди време неправителствени организации обявиха, че за 20 години преход у нас жертви на бандитизъм са станали около 1.8 млн. българи. Няма да е изненада, ако цифрата е и по-голяма. Почти няма семейство, което да не е пострадало от кражба, грабеж, убийство, изнасилване, измама, пътно-транспортно престъпление и т.н. А от друга страна, вече почти всеки 3-ти изобщо не ходи да се оплаква и да си регистрира примерно домовата кражба. Защото не вярва, че някой ще му помогне.

Парадоксалното е, че нарастването на броя на жертвите върви паралелно с



методичното ограничаване на техните права



Днес жертвите и техните близки са далеч по-онеправдани от причинителите на техните страдания. Защото делата се точат с години, преди да се стигне до осъдителна присъда. Престъпниците се разхождат на свобода и заплашват жертвите, за да се откажат от показания. А в редките случаи, когато престъпник попадне в затвора и е осъден да плати обезщетения, се оказва, че няма откъде да вземе парите.

Пострадалите са онеправдани и когато при определени условия прокурорът и съдът решат да прекратят наказателно производство или да се споразумеят с подсъдим за по-лека присъда или замяна на наказанието с глоба. И заради постоянните и объркващи промени в процедурите по Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които жертвите няма как да следят и



винаги се оказват откъм губещата, а не от овъзмездената страна.



Да вземем случая с архитекта. Първо е безумието, че за да уличи някого с подкуп, държавата - в лицето на МВР и прокуратурата, взима пари от изнудвания - фактическата жертва на престъплението, за да ги бележи и използва при операцията. При това цели 10 000 от общо дадената сума от 25 000 лв. Толкова ли не могат да се вземат от БНБ и после да се върнат? И тези пари ще му бъдат възстановени чак когато делото приключи на всички инстанции. Защото се оказват веществено доказателство. И прокуратурата ги стиска, защото те трябва да са налични в случай, че защитата оспори експертизата и поиска нова проверка.

В същото време обаче данъчните искат 4000 лв. от архитекта и дори запорирали сметката му. А той не може да плати, защото никой не му връща 10-те хиляди. И така се получава омагьосан кръг, в който човекът се оказва



два пъти жертва на престъпление



Не може да не се отбележи, че през последните две-три години държавата в лицето на Министерство на правосъдието се опитва да направи нещо за пострадалите поне при тежки престъпления.

Приет бе дори специален закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, който е в сила от 1 януари 2007 г. За съжаление обаче той все още е малко известен на хората. Заради това, както и заради твърде ограничителни рамки, той е и изключително рядко използван от жертвите на престъпления. Според него пострадали от определена група престъпления могат да получат финансова компенсация за имуществени вреди от 250 до 5000 лв. До 10 000 лв. пък могат да получат наследници на починал следствие на престъпление. Законът важи в случаите на тероризъм, умишлено убийство, умишлена тежка телесна повреда, блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето, трафик на хора, престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.

През 2007 г. са подадени общо 80 молби за финансови компенсации, от които са разгледани 33 и са предоставени компенсации в общ размер 4600 лева по 6 случая. Останалите просто не са попадали в рамките на закона. Имало дори молби за престъпление, извършено през 1945 г., а законът предвижда възможност за компенсация за деяния след 2005 г. Освен това имало и молба и от човек, на когото било откраднато прасе. През 2008 г. картината е по-добра. Разгледани са вече 103 молби, от които в 17 случая



е предоставена финансова компенсация за общо 52 000 лв.



В същото време обаче се отчита, че отново по близо 85 % от подадените молби специално създаденият Национален съвет отказва обезщетения, защото се искат за престъпления, които не попадат на посочените в закона.

А справка сочи, че компенсации биха получили поне 600 души. И за тях е имало пари, които не са усвоени, защото просто жертвите на престъпления не са ги потърсили.

Затова е нужно и хората да се осведомят за правата си и да се възползват от тях. Защото се отчита също, че все повече жертви на престъпления не желаят да са граждански ищци и частни обвинители в процесите срещу причинилите им страдание. А



никой не трябва да се отказва от това



Истина е, че има много недомислия - и в законите, и в съдебната практика, и в отношението към жертвите на престъпления по цялата верига - като се почне от полицията, та се свърши до времето, в което трябва да се отсъдят, а после и да се получат някакви обезщетения.

Определено се налагат и много промени, включително и в закона за подпомагане и финансовата компенсация на жертвите, пострадали от престъпления. Да се разшири кръгът на хората, които имат право, да се вдигне полагащата се сума, да се облекчи режимът и да се даде възможност за авансово плащане. Поне хората да си посрещнат първите разходи - било за погребения, било за лечение.

Трудно може да се оспори и че трябва някакво уеднаквяване на присъжданите от съдилищата обезщетения, които са различни от финансовите компенсации, които се плащат от Националния съвет към правосъдното министерство. При смърт те варират от 10 000 до 300 000 лв. Такива абсурдни разлики могат да се забележат дори когато става дума все за умишлени убийства.

И въпросът с веществените доказателства трябва да бъде решен. Защото, когато се задържат вещи на жертвата, това е второ негово фактическо наказание.

От корекции се нуждае и Инструкция № Iз-507 от 26 март 2008 г. за осъществяване на прием на граждани и подкрепа на жертви на престъпления в структурните звена на Национална служба "Полиция". Тя е на вътрешния министър и указва как полицаите, които първи посрещат жертвите на престъпления, трябва да се държат с тях, да им обяснят възможностите и правата.

Изобщо държавата все още е голям длъжник на жертвите на престъпления.

------------------------

Как може да се получи финансова компенсация?

-------------------------

Според закона пострадалите от изрично изброения в него кръг от престъпления могат да получат подпомагане и финансова компенсация.

Подпомагането може да е:

1. медицинска помощ при спешни състояния;

2. психологическа консултация и помощ;

3. безплатна правна помощ;

4. практическа помощ.

Подпомагане се получава, когато от престъплението са настъпили и имуществени, и неимуществени вреди.

Финансовата компенсация от 250 до 5000 лв. пък се дават само за имуществени вреди. Затова и трябва пострадалите да пазят всички финансови документи - от погребение, лечение, лекарства, зъболекар, съдебни разноски ...

Когато пострадалият е починал в резултат на престъпление, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство. В този случай и когато наследниците са повече, компенсацията може да стигне до 10 000 лв.

Молбата за компенсация може да се подаде директно до Националния съвет или пък до областния управител, който е длъжен да я предаде после на съвета. В нея трябва да има задължително:

- трите имена на пострадалия, неговото гражданство, дата и място на раждане, постоянен и настоящ адрес;

- дата, място и обстоятелства на извършване на престъплението;

- датата, на която пострадалият е уведомил компетентните органи за извършеното престъпление;

- основанията за компенсация - примерно за погребение, пропусната издръжка, съдебни разходи.

От няколко дни Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления има и сайт, на който могат да бъдат намерени и формуляри и повече подробности - http://www.compensation.bg/.