По закон споразумението между прокуратурата и обвиняемите се одобрява от съда и е равностойно на влязла в сила присъда. За да бъде допуснато, трябва да са възстановени щетите от престъплението. Не е задължително наказанието да бъде под минимума, както е при съкратения процес.
Споразуменията са 19.3% от всички внесени от СРП в съда дела. 23.4% (298) от присъдите са постановени при съкратен процес, до който се стига, когато обвинението е безспорно доказано, а подсъдимият иска да си гарантира по-леко наказание.
В доклада на Софийската районна прокуратура за втора поредна година се критикуват ниската разкриваемост, мудната работа и неточната статистика на полицията.
Най-скандални са констатациите за IV РПУ, където в нощта след протестите на 14 януари при неизяснени обстоятелства почина 60-годишният арестант Методи Маринов. Там полицаи незаконно са давали на хора от криминалния контингент да подписват празни листа, които по-късно са били попълвани от оперативните работници, за да заведат престъплението като разкрито. Порочната практика е установена от Инспектората на МВР и Военната прокуратура. От прокуратурата не уточняват какво точно е дописвано - видът престъпление или показания и самопризнания. След смъртта на Маринов в IV РПУ задържани около парламента, които са били в ареста заедно с него, твърдяха, че човекът многократно е искал лекар. МВР обаче отрече и съобщи, че починалият дори е подписал декларация за отказ от медицинска помощ.
Тревожни са констатациите на прокуратурата и за работата на оперативните работници. Разкриват се основно престъпления, за които още в началото има данни кой е извършителят. Обикновено самата жертва посочва заподозрения и така се събират доказателства и се повдига обвинение. А когато оперативната дейност действително е необходима, тя е незадоволителна.
"Качеството на разследване като цяло не е на достатъчно добро ниво, тъй като то е пряка последица от натовареността на разследващите органи (средно на един дознател в София се падат по 206 дела), текучеството при тях, условията, при които работят, квалификацията им и липсата на опит на някои разследващи полицаи", пише в анализа.
От доклада за пореден път става ясно, че МВР отчита разкриваемост на престъпленията, която в пъти надвишава реалната. Затова и данните на МВР и на държавното обвинение за решените казуси дори не се доближават. В МВР за разкрито престъпление се приема не само това, за което са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение на конкретно лице, но и това, при което има само оперативни данни за извършителя, които нямат стойност за съд. Генералният комисар Павлин Димитров дори каза, че за разкрито вече се води и само регистрираното престъпление.
Така например при телесните повреди СДВР отчита 69.58% разкриваемост, а прокуратурата - 21.2%. Полицията твърди, че е разкрила 23.53% от кражбите, но за прокуратурата делът е 4.19%. Подобна е ситуацията и при грабежите - разкритите според вътрешното ведомство са 50.27%, но за прокуратурата годни за съд са били едва 19.37% от случаите. При присвояванията данните са 69.57% за МВР на 16.2 за СРП.
Един от най-високите проценти на разкриваемост според МВР е при престъпленията против кредиторите - 84.15% - от 183 регистрирани престъпления са разплетени 154. "Но длъжникът, чието поведение е криминализирано, по принцип е известен предварително и на обяснение подлежи по-скоро фактът, че при тези престъпления изобщо има неразкриваемост", пише в отчета на прокуратурата.
През 2008 г. са направени общо 170 искания за използване на специални разузнавателни средства и всички са уважени от съда. Най-често прилаганият оперативен способ е подслушването - 115 случая, следва проследяването - 46, и накрая е белязването на пари - 9. Десет са делата на СРП със защитени свидетели. Районните обвинители са издали 14 европейски заповеди за арест.
Един от най-високите проценти на разкриваемост според МВР е при престъпленията против кредиторите - 84.15% - от 183 регистрирани престъпления са разплетени 154. "Но длъжникът, чието поведение е криминализирано, по принцип е известен предварително и на обяснение подлежи по-скоро фактът, че при тези престъпления изобщо има неразкриваемост", пише в отчета на прокуратурата.
През 2008 г. са направени общо 170 искания за използване на специални разузнавателни средства и всички са уважени от съда. Най-често прилаганият оперативен способ е подслушването - 115 случая, следва проследяването - 46, и накрая е белязването на пари - 9. Десет са делата на СРП със защитени свидетели. Районните обвинители са издали 14 европейски заповеди за арест.
).