В много отношения днешната предизборна ситуация прилича на предишните две. Както през 2001 г. имаше един голям играч - НДСВ, така и сега има една партия, която доминира в центъра и дясно - ГЕРБ. Но преднината й няма да е толкова голяма и съставянето на правителството ще е сложно, подобно на 2005 г. За партиите, които непременно претендират да са във властта, това означава гъвкава коалиционна култура.

През 2001 г. царят искаше да управлява със СДС. Костов високомерно отхвърли офертата в аванс, с което задълго остана в опозицията и така стартира големия десен разпад. Пет години по-късно свъси вежди и срещу Борисов, периодично бе копиран от СДС в гримасите. Още тогава се знаеше, че през 2009 г. ГЕРБ ще е големият играч. И десните бяха изправени пред дилемата да са докрай принципни спрямо "милиционера от Банкя", но с риск да останат все така опозиция или да тръгнат към властта, но признавайки водещата му роля, поне успоредно с Вилфрид Мартенс. Урокът се оказа усвоен наполовина - десните решиха да са принципни, но само до края на 2008 г. И сега стават смешни в надпреварата кой да направи по-мили очи на генерала. Това не е коалиционен проблем между тях и ГЕРБ, а проблем със симпатизантите им. Особено за Костов, чиято "непоколебима принципност" бе "общественият договор", с който задържаше хора край себе си. Внезапната изменчивост сега ще му коства гласове. Много повече, отколкото ако още преди три-четири години бе признал честно пред избирателите на ДСБ, че все някога ще се наложи заповедите да ги дава не командир, а генерал.

По пътя към властта десните, а и не само те, допускат и други коалиционни грешки. Сякаш са



ваксинирани срещу поуки от житейския и политическия опит



През 2005 г. Надежда Михайлова състави мегакоалиция, в която влязоха колоси като Яне Янев, Дилов-син, Праматарски и сие. Единственото, което постигна Михайлова, бе тройно да сюрпризира партията си по начин, по който и враговете не биха успели - разедини и демотивира синия актив, тъй като гореспоменатите иззеха избираемите места в листите, подари им незаслужени депутатски места и в крайна сметка направи за смях коалицията, тъй като ДП очаквано я напусна мигом след влизането в парламента. Сега СДС и ДСБ тръгват по същия утъпкан път.

Костов настоява в дясното обединение освен ДСБ и СДС да се включи и БНД. Сините преговарят със ССД и "Новото време", нямат нищо против и Бакърджиев. Има ли някой, който може да даде смислено обяснение защо са им? За да не се пилеят десни гласове!? Кой, Бакърджиев ли носи гласове? Или Софиянски? Харизма ли имат, с непрежалими кадри ли разполагат....? Тъй както през 2005 г. СДС щеше да вземе същите проценти и без Янев, така и сега СДС и ДСБ най-много да спасят нечия отдавна зачеркната от избирателите кариера.

Вероятно Костов си прави далечни сметки с БНД. Възможно е чрез тях да опипва почвата за съюз с НДСВ. А най-вероятно коалицията наистина е отворена на принципа "кеш енд кери", тъй като срещу агитационния ресурс на тройната коалиция трябват пари, които партиите в опозиция нямат. Но е странно как дългогодишният печален опит от безконечни преговори, "принципни съгласия", люспения, крамоли и егоистични лидерски ежби е бързо забравен. Странно как никой вдясно не проумява, че филмът "Голямото обединение" този път съвсем ще е без зрители. И ще излезе далеч по-скъп от сухата счетоводна коалиционна калкулация.

Но проблемът не опира само до пари. Не касае само дясното. Ето, Христо Ковачки тръгна да влиза в политиката с ВМРО и някакво дребно крило от разбитите земеделци. И ако чрез тях все пак стъпи върху малък, но твърд електорат, то защо му е Дилов-син? Структури ли има (помни ли някой "Гергьовден"), имидж ли, или пък са ценни мижавите му гласове от кметския вот в Студентския град?



Николай Камов е поредният, който ратува за коалиция с Ковачки



и нищо чудно да я получи. Същият Камов, който четири години пребивава в парламента благодарение на БСП. Чува се, че БСП пак ще обединява разединената социалдемокрация, което означава, че дори най-старата партия е на път да потрети грешки, от които сама е страдала.

На какво се дължи това псевдокоалиционно оживление? Първото обяснение е глупостта. Както упорито ни уверява действителността, в българската политика умните хора са кът. А само умните се учат от опита.

Второто обяснение е във виртуалната къща, която партиите сами си построиха и непрекъснато надстрояват. Само в нея Дилов-син е чаровен бунтар, зад Камов има избиратели, а Свинаров е незаменим военен спец и политик.

Третата причина са задкулисните връзки, които поставят уж яростни врагове в зависимост. И четвъртата са, разбира се, парите - за тия, които ги нямат.

А докато се редят поредните безумни предизборни коалиции, ще слушаме как всеки се кани да управлява и точно благодарение на тези съюзи "България ще посрещне готова предизвикателствата на световната финансова криза". Тъй както ни трябваше и коалиция, която "да посрещне предизвикателствата на ЕС".