|
| *** |
Вашият репортер Ултрамарин Маринов сгащи министъра до един фикус в минсъвета и настоя за ясна европейска прозрачност и максимална конкретност. На куб. В кубометри.
Запис на диалога между репортера ултрас и министъра кубист:
Ултрамарин: Кажи сега, ама да те разберем - на къв се прайш с това абстрактно начало и кога стана кубист?
Петър (с аура на нравствена и естетическа висота): Няма да разберете... Но ще поясня за читателите ви. Моля само да запишете и предадете думите ми точно.
Ултрамарин: Немаш грижа!
Петър: Читателите ви знаят, че аз имах класически период. Исках да бъда рицар и поет. Исках да бъда Шопен и Яне Сандански. Не е удобно да се самоцитирам...
Ултрамарин: Давай, пич си!
Петър: Помня вълнението си, когато се открехнах за офсетните споразумения...
Ултрамарин: За кои?
Петър (с въздишка): В нашия случай - купихме едни баровски бойни самолети, а продавачът от благодарност инвестира част от печалбата у нас. Разбрахме се за инвестиции във ферми за рози. Тогава казах, че ако музиката на Шопен е като цветя в дулата на оръдията, офсетът е не просто цветя, а рози в дулата на българските оръдия!... Виждам, че не ви впечатлявам.
Ултрамарин: Не. Кажи си направо за кубизма.
Петър: Нахлух направо в син период. Осени ме, когато открих, че газта е природен газ! Вече бях министър, другарите ми показаха горящ метан-котлон. Взрях се в котлона, сляхме се. Припомних си Лермонтов: "Под ним струя светлей лазури..."
Ултрамарин: Форца Адзури!
Петър (глухо): ...Обичам розите, защото съм социалист. Широко скроен. Но те не могат се сравни с абстрактното газово цветче и омайната му синевина...
Но ето - един ден тя се прихлупи. В края на миналата година заприиждаха тревожни сигнали от Русия и Украйна, не за първи път: "Така и така, дъра-дъра, печки-лавочки, възможни са проблеми с доставките, правете си сметката..." Заоблачих се по целия си прогнозен мозък. И онова, което се случи в най-малките часове на 7 януари, когато газът изсъска и секна, ми разби главата. Оттогава всяка нощ се подготвям за Второ газово непришествие.
Ултрамарин: Кога ще настъпи?
Петър: То е с абстрактно начало. Замервам времето по часовниците на Салвадор Дали. Сега съм сюрреалист.
Ултрамарин: Твойто бие вече на каращизъм!
Петър: И други гадове са ме обвинявали в еклектика! Особено при опита ми за смесване на ядрена енергия с газ. Но аз няма да се откажа само защото критиците ми не могат да надскочат ограниченото си мислене. Опитите продължават - заради газовата криза и абстрактната възможност за втора такава аз настоявам пред целия Европейски съюз за пускането на спрените блокове в Козлодуй!
Освен това осъзнах с безпощадна ясност, че трябва да диверсифицирам изразните си средства и източници. Мълниеносно намерих милиони кубометри газ - от Азербайджан, Гърция, Египет... И като ревнаха - тука тръба нямало, там трябвали реверсивни връзки... Абе, хора, тръбата ли е най-важното нещо в тоя живот? Тръби ще се намерят, хармонията я няма! Презирам лъжекласическите понятия за перспектива и пропорции! Ще се боря до последен кубомилиметър кръв...
Щракване от изключването на ултрамариновия касетефон. Край.
И вашият репортер си би камшика към редакцията.
