Големи тъпанари сме! Собствените си жени не познаваме! Ето какво се случило на Коце Каляшки по Осми март.

Звъннват му на вратата, отваря и к`во да види - стърчи един на площадката, а в ръцете му букет, се едно братята освободители на Свищов посреща. И му вика на Коце:

- Може ли Мицето?

- Кое Мице? - пита го Коце.

- Единственото! Прекрасното! Божественото! Цветя за Осми март искам да му поднеса! На колене да му падна!

- И защо това? - чеше се по гръдния кош и се изумява най-дълбоко Коце.

- Тя е смисълът на съществуванието ми!

- Айде бе!? - съвсем се шашва Коце.

- Сънувам я, жадувам я, по цели нощи за нея мисля! Сутрин чакам да я зърна на автобусната спирка, вечер пак съм там. Дебна! Да я видя, че иначе денят ми е празен!

- А през останалото време? - сумти Коце и се чуди веднага ли да почне да го млати или да изчака.

- През останалото време шепна името й! - обясни оня. - Вие кой сте?

- Коце Каляшки! Мъжът й!

Смущава се оня, но само за миг. След това отново захваща:

- О, щастливецо! Завиждам ви! Вие не знаете какво чудо имате до себе си!

- Стига бе!? - вече до край се обърква Коце.

- Как крачи само, как пристъпва! - продължава оня. - Лебед! Лебед от "Лебедово езеро"! О, не мислете, че между нас има нещо. Не мога и да си помисля дори да се допра до нея! Ще я оскверня! Били ли сте скоро в Природонаучния музей? За мен тя е като препарираната мечка в раздела за бозайниците!

- В какъв смисъл?

- В смисъл оградена с шнур и можеш да я гледаш най-близо от два метра! Аз само й се любувам! Отдалече! Какви очи има само! Езера! Давиш се, въздух не ти остава! А осанката? Императрица! А като обърне лебедова шия да види идва ли 204? Поема!

- Въздух не ти достига? - започва да се задъхва от внезапна тревога и Коце. - Поема! И какъв 204?

- Как какъв 204? Рейсът! Чака го и тя на спирката! О, ако бях кмет на София - специален автобус само за нея щях да закупя! - размахва букета оня. - Сама да се вози, а не да я блъска това стадо! Тя е извънземна! Не, вие не знаете какво имате до себе си! Вие сте любимец на боговете! О, Мице! О, единствена!

- Извънземна!? Мицка!?

- Пък като протегне ръка и хване дръжката...

- Каква дръжка? - подозрителност блесва в очите на любимеца на боговете.

- На вратата на автобуса! Каква!? - размахва ръце оня. - Гледката е неописуема! Овала на раменете й, леко наклонената й главица, нежната извивка на гърдите й, тънкият й кръст... Но къде е тя? Извикайте я! Само ще подам букета и безмълвен ще си отида! Къде е тя, къде е?

Прилепчиво е безумието. Особено около Осми март. Грабнал Коце букета от ръцете на малоумника:

- Аз, аз ще й го подам!

- Но къде е тя? Къде е?

- Как къде! В мазето! Пратил съм я първо дърва да нацепи за камината, а след това да измие и кацата от киселото зеле, че целият блок вони на химкомбинат!

Така рекъл Коце и се втурнал към мазето, шепнейки в транс:

- О, Мице! О, лебедице...