Как это было



Виктор Константинов



В средата на 90-те животът в блок №8 представляваше безподобен хаос.

Да се живее там беше въпрос на късмет, нахалство, невисоки претенции и най-вече склонност към интеграция в една, меко казано, артистична среда. Блокът беше като голямо семейство с много развалени нрави. Не става въпрос само за шумни купони, а за непрекъсващи с дни шумотевици - веселие и скандали.

Трудно е да се каже какво беше съотношението легални към нелегални. Много хора, редовно настанени, не успяваха да се приобщят към този начин на живот и сами напускаха или въобще не внасяха багажа си, разбирайки за какво става въпрос. Някои просто не биваха допускани от самоволно настанилите се, особено при подкрепата на съквартирантите. При това положение няма смисъл да си търсиш правата - така или иначе не можеш да заживееш с хора, които в самото начало те гонят по един или друг начин.

За сметка на това съществуваха нещо като общи стаи, за които много хора имаха ключ или информация откъде да го вземат. Това бяха стаи, изоставени по някаква причина от редовните наематели, които отстъпваха на познати от блока правото да ги ползват (и охраняват). Вероятно и домакинът на блока е имал нещо като "жилфонд с особено предназначение" - стаи, с които се разпорежда само той, по свое усмотрение. Но това не може да се твърди със сигурност.

Т.нар. "читални" (по една на етаж, без санитарен възел) се ползваха предимно за купони, чиито участници често изпълваха целите коридори и стълбищата до съседните етажи. Това не е нещо извънредно. Читалните обаче се използваха и за живеене. В тях се настаняваха хора с познати в блока, където можеха да ползват баня и тоалетна. Ставаше при договорка с домакина (няма да има глупости... просто наистина съм в нужда... и пр.), но по-нахалните направо се разполагаха и чакаха да ги открият в заварено положение, за да почнат пазарлък. В такова безтегловно състояние - преди да бъдат открити, водещите "читалищен живот" можеха да прекарат дълги месеци. Дори и без нерегламентирани плащания.

Портиерите биваха еднакво любезни и с легалните, и с нелегалните, освен при спорадичните кампании, идващи след някакъв инцидент (почупени, ограбени стаи, побоища). Дори при тези редки и кратки опити да се контролира кой влиза в блока, портиерите пускаха лицата, за които се знае, че са относително безпроблемни. Подобно беше и отношението на полицаите, идващи понякога по сигнали на студенти. Примерно някой иска да си легне, защото на другия ден е на изпит, но на главата му са десет човека в щастливо пиянско изстъпление. Полицията идва и се преценява на око кои са укротими и кои не. На базата на тази преценка избират двама-трима за районното, другите се разотиват по стаите, без значение на какво основание живеят в тях. Постига се някакво моментно съгласие и въпросът приключва. В обзаведените читални полицаите въобще не поглеждаха, защото това би означавало да се прегърбят от работа.

В блока съществуваше и едно напълно тъмно вътрешно стълбище, пълно с боклуци, подходящо за прикриване на престъпления, за тайници и т.н. По замисъл може би аварийно, то се ползваше предимно вместо тоалетна и депо за смет. С тази порочна практика неравна борба водеха тъкмо живеещите в читалните, тъй като битуваха в най-пряка близост със смрадливата "стълба към небитието" (чудно наистина как не се пребиваха в тази стръмна тъмница препъващите се пияни индивиди).

И още един показателен щрих - почти всички от живеещите откъм задната фасада на блока хвърляха боклуците си през прозорците.

----

Образцов дом №8



Десислава Колева



Заради специфичния произход на голяма част от първите му наематели, бл. №8 беше известен навремето като Персийския залив. Днес новата му фасада се набива отдалеч на очи. Студентите там живеят в стая по двама (наистина), с нови мебели и луксозни бани, достойни за 2 хотелски звезди. Вместо "стълба към небитието", имат на разположение пералня, фитнес и интернет. Разбира се, работи и неизменното кафе, където сандвичите се предлагат между другото, а алкохолът е заел всички рафтове от край до край. Цигари обаче не се полагат. "Цигари можете да си купите в съседния 7 бл.", обяснява услужливо продавачката. На всеки етаж има предупредителни надписи, че ако се хвърлят отпадъци по стълбищата или през прозорците, нарушителите ще бъдат глобявани с половината наем, а на по-сериозните замърсители нарушители "ще се търси и наказателна отговорност". За закоравелия жител на Студентски град тези табели са екзотика, дори направо ерес.

След продължителен ремонт общежитието бе открито тържествено миналия май от просветния министър Даниел Вълчев и ректора на СУ проф. Иван Илчев (защото, въпреки универсалния прием, блокът всъщност е на Алма Матер). В последвалите образцови дни обаче се оказа, че нравите зад новата фасада на бл. №8 си остават същите. Ремонтът е дело на фирмата "Циклопъ строй сити". Според договора за съвместна дейност със СУ - подписан както много съмнителни неща в държавата на края на мандата на предишното ръководство - "Циклопъ" се задължава да инвестира около 1 млн. лв. в саниране и обзавеждане, а в замяна получава правото да ползва 4 етажа, столовата и кафенето. Наем, разбира се, не е регламентиран. Университетът получава 10% от печалбата на фирмата, но не по-малко от 300 лв. месечно.

Така в знаменитото общежитие пак идва ред на дивното разнообразие и на последните 3 етажа съвсем законно "Циклопъ" започва да настанява строителни работници. Новото ректорско ръководство намира договора за проблемен, въпреки че навремето е сключен по правилата. Най-малкото иска да изгони строителите и да върне трите етажа на студентите, а фирмата да плаща наем.

Именно заради работниците режимът за достъп до блока е като широко разтворена врата. На входа има охрана, но всеки може да влезе необезпокояван, защото никой не иска пропуск или документи на посетителите. Гостоприемството на бл. №8 е все така на висота - освен възпитаници на Алма Матер и строителни работници на "Циклопъ", има студенти от всякакви вузове. "Всички плащат по 150 лв. на месец без консумативите", обяснява ни домакинката. Според нея "по принцип фирмата няма право да настанява студенти, защото текат проверки, но можете да опитате и ако има свободни стаи, ще ви настанят". От фирмата пък обясниха, че в момента нямат свободни стаи и всички настанени имат дългосрочни договори. Ако някой иска да напусне, трябва да подаде едномесечно предизвестие. Тарифата на фирмата е 200 лв. Студентка от СУ твърди, че плаща по 100 лв., като в тази сума влизат консумативите. Момичето добавя: "Имам приятел от Техническия университет, който плаща 150 лв. на месец без консумативите." Наемателите са предоволни, че живеят в нормални условия, а не делят мизерията с хлебарките.

Не така безоблачни са обстоятелствата над главата на председателя на Студентския съвет на СУ Светослав Станков. Срещу него е подаден сигнал в Икономическа полиция на VII РПУ и прокуратурата лично от ректора проф. Иван Илчев. Студентският лидер е проверяван за това, че незаконно е събирал пари за настаняване на поне 10 студенти в бл. №8 и че е фалшифицирал удостоверението си за успех, с което е настанен на общежитие. Станков е взимал по 600 лв. на човек от неправомерно настанените. По ирония на съдбата той е студент по право и пред "Сега" коментира, че няма нито едно доказателство или документ с неговото име и подпис, че е събирал пари на студентите, за да ги настанява в блока. Проверката е приключила и материалите са предадени на Районната прокуратура. Станков обаче продължава да бъде председател на Студентския съвет на СУ... Та, има ли смисъл от още една дискусия за настоящето и бъдещето на Студентски град?