На 23 февруари в. "Сега" публикува статия на доц. Кирил Банков за тревожните резултати на българските ученици в TIMSS, международното изследване на тенденциите в обучението по математика и природни науки. Да ги припомним още веднъж - за 4 години (от 1999 до 2003 г.) България изпада от 16-о на 24-то място по постиженията на нашите ученици до осми клас, а през 2007 г. вече почти четвърт от тези ученици не са достигнали дори равнището с най-ниски постижения. Акцентът в първата публикация беше върху обучението по математика. Днес ви предлагаме поглед и върху състоянието на обучението по природните науки.

---

Данните от международното изследване TIMSS са добре известни и от най-високо място в МОН сме чували оценката, че очерталата се тенденция на влошаване на постиженията по природните науки е обезпокоителна. Тази оценка породи надежда, че ще бъдат взети мерки за подобряване на положението. Мерки наистина се вземат, но за съжаление резултатите ще бъдат в противоположна посока.

Цитираните резултати са следствие от една политика, вероятно съзнателна и наложена от обективни обстоятелства, а може би налагана и от външни фактори, но която никога не бе обяснена на обществото. Беше време, когато в нашето училище биологията се обособяваше като отделен предмет в V клас, а физиката и химията - в VI клас. Преди примерно 25 години физиката и химията в VI клас бяха обединени в един предмет, който под различни наименования просъществува двадесетина години. След това към тях бе присъединена и биологията, за да се появи "интегрираният" предмет човекът и природата. Той се изучава до VI клас, а трите природни науки се разделят едва в VII клас. Поставям думата интегриран в кавички, защото всеки, който има и най-бегла представа какво означава интеграция, като прегледа учебниците за V и VI клас ще установи, че всъщност такава няма - предметът представлява хибрид, създаден по простия модел "три в едно": 1/3 физика+1/3 химия+1/3 биология = човекът и природата. За този предмет в прогимназиалния етап



няма дори държавни образователни изисквания



за учебно съдържание! Съответните изисквания са включени в трите стандарта за физика, за химия и за биология. За каква интеграция става дума в такъв случай? И всички промени са свързани, разбира се, с едно непрекъснато намаляване на учебното време за природните науки, а приказките за интеграция служат само за негово оправдание. Трябва ли при това положение да се учудваме на резултатите от TIMSS? Неслучайно съюзите на физиците, на химиците и на биолозите неведнъж са предлагали (засега безрезултатно) пред МОН изучаването на трите природни науки в отделни предмети да започва от VI клас.

За съжаление, същата тенденция продължава и в проекта на Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, публикуван в сайта на МОН. В него се предвижда в VIII клас природни науки да не се изучават. С това всъщност се нарушава изискването на чл. 82 от същия проект, според който степените на образование трябва да "осигуряват последователност и непрекъснатост на образователно-възпитателния процес в училище". Нещо повече - чл. 87 изважда природните науки от задължителната общообразователна подготовка в XI и XII клас! С това ли ще се пресече тенденцията за влошаване на постиженията в културнообразователната област по природни науки и екология?

Бих приел тенденцията на последователно изтласкване на природните науки от нашето училище, ако някой ми обясни защо се прави това, кое го налага, къде са публикувани анализите на досегашната система, които показват, че именно природните науки трябва да се жертват и за какво. На кого един ден, когато се проявят резултатите от задаващите се промени, ще трябва да благодарим, ако експериментът с природните науки се окаже удачен, и от кого обществото ще търси отговорност, ако се провали?

Лесно е да се предвиди какъв ще бъде резултатът от продължаващото рушене на системата на обучение по природните науки. Преди всичко - затъпяване на нацията до равнище, при което



всеки злонамерен член на нечие лоби



ще е в състояние да изкара хората пред Народното събрание с искане за закриване на АЕЦ "Козлодуй", твърдейки, че реакторите му били от чернобилски тип! А пишман "природозащитници" ще искат закриване на ТЕЦ-овете, защото емисиите им увеличавали озоновата дупка. Как бъдещите поколения, които все по-често ще трябва да се произнасят по такива въпроси, ще намират правилните решения, ако не са изучавали достатъчно природните науки?

Лошото обучение по математика и физика вече породи един проблем пред висшите училища, за които тези дисциплини са основни. В тях просто не може да се провежда на необходимото равнище обучението на бъдещите инженери. Резултатът също е лесно предвидим: ще се произвеждат инженери, които няма да бъдат конкурентоспособни на европейско равнище, и които в най-добрия случай ще могат да въвеждат у нас чужди постижения, но не и да родят нещо ново. Или ще трябва да чакаме да започнат да се събарят построени от нашите строители сгради и мостове, за да установим, че причина е тяхната недоученост по дисциплините, които са в основата на специалността им? Не искам и да си помисля, че производството на подобни специалисти е нечия грижливо прикривана цел!

Изнесените от доц. Банков резултати са интересни и заслужават обстоен обществен дебат. Самият аз съм представител на природна наука и като такъв сигурно не съм застрахован и допускам в определена степен субективизъм. Но мисля, че вносителите на проекта на новия закон наистина дължат на обществото обяснение за мотивите, поради които прокарват настоящата политика спрямо природните науки. Дължат го и поради това, че подобни мотиви не бяха изтъкнати и при приемането на Националната програма за развитие на училищното образование (2006-2015), с която продължи дискутираната тенденция в обучението по природните науки.

От 3-4 десетилетия насам непрекъснатите реформи на образователната ни система като правило се застъпват - поредната започва преди по-предишната система да е завършила и един випуск. Нито една система не издържа да изведе докрай поне няколко випуска, така че да може да се направи сериозен анализ на резултатите и да се очертаят обосновано необходимите подобрения. Това важи, разбира се, и за системата, по която се работи от 6-7 години.

Затова у мен възниква въпросът защо е това бързане с новия проектозакон? Може би предизборно? Аз не вярвам някоя партия преди 4 години да е обещавала в предизборната си платформа да премахне природните дисциплини в VIII клас. Не съм черноглед. Във визирания проектозакон виждам и редица положения, които от гледна точка на изучаването на природните науки заслужават положителна оценка. На първо място, не може да не се приветства изравняването на общообразователния минимум за всички гимназии, в това число и професионалните - нещо, за което физическата колегия също винаги е настоявала. На второ място поставям прехвърлянето на VIII клас от прогимназиалната в гимназиалната степен. С това (ако обаче физиката остане като учебен предмет в VIII клас) се решава един от най-наболелите проблеми в обучението по нашия предмет - отпадането на два важни раздела (механика и термодинамика) от материала, върху който се провежда матурата. Но не са малко и проблемите, които следва да се обсъдят внимателно и с участието на широк кръг специалисти. А това не може да стане за кратко време. Затова надеждата ми е, че ще се намерят достатъчен брой влиятелни здравомислещи хора, които няма да допуснат едно прибързано приемане на проектозакона.