Илейн Макдауъл се тревожи за 6-годишния си син Хари. "Все му се карат в училище - разказва тя. - А той не е палав. Просто е момче. Буен е, но това не означава непременно, че е лош. Учителите му искат да пази тишина, да седи мирно и да се концентрира за дълги периоди от време. Струва ми се, че всички учители искат момчетата да са като момичетата, и това отблъсква сина ми от училище."



Независимо дали са на 6 или на 16, за момчетата училището е голяма мъка, пише лондонският "Таймс". И ситуацията, изглежда, се влошава. В Америка се изключват 4 пъти повече момчета, отколкото момичета. Основно за тях се изписват медикаменти за съсредоточаване. На тях се пада лъвският пай от тройките и четворките. Най-често те отпадат от училище. И понастоящем само 43% от студентите в САЩ са мъже. Подобно е положението и във Великобритания - 53% от момичетата имат само оценки между 4 и 6 по всички предмети, докато при момчетата този дял е 44%. В Топ 20 на училищата по успех 14 са девически. Други изследвания показват, че при момичетата има по-голяма вероятност да продължат в университет от момчетата (7% разлика, която се очаква да се увеличи). Момчетата имат неоспоримо предимство в една статистика на Острова - представляват 79% от децата, изхвърлени от училище.

Къде са корените на този срив, се питат образователни експерти от двете страни на океана, отраснали в други времена, когато нужда от подкрепа и побутване напред имаше противоположният пол. Проблемите започват още от предучилищните групи - мъжете преподаватели почти липсват, на децата не е разрешено да тичат насам натам, игрите са тотално изместени от уроците.

Уменията за четене и писане са ключ към всички житейски умения, но момчетата сериозно изостават тук. Това донякъде се обяснява с факта, че те започват да четат по-късно от момичетата и така и не наваксват този ранен дефицит. Според ресорния журналист на "Нюзуик" и автор на книгата "Проблемът с момчетата" Пег Тайър обаче има и друга причина - на момчетата просто им дават погрешните книги за четене.

"Ако не четеш добре, не можеш да се представиш успешно в училище - обяснява журналистката. - Учителите трябва да са наясно с различните видове книжки и да не считат, че момчетата и момичетата се интересуват от едни и същи неща." Във Великобритания този спор е добре трениран. Скорошни изследвания показват, че почти 50% от 9-годишните момчета четат само по принуда. "На момчетата трябва да се даде причина да четат, те трябва да знаят, че ще получат нещо от това", казва Софи Куотърман от университетското издателство на Оксфорд, което пусна на пазара нова читателска поредица, целяща да привлече момчетата към книгите.

На същото мнение е и Джони Закър, автор на поредицата Max Flash, чиито читатели в 90% са от силния пол. "Момичетата разполагат с огромен брой проверени и изпитани писатели - казва той. - За момчетата няма достатъчно такива книги". Според Закър обаче проблемът не е само в четенето, а и в училищата. "До една възраст училището е абсолютно сбъркано за момчетата - казва писателят, който е и бивш начален учител и баща на трима синове. - Поради изискванията на учебните програми децата прекарват твърде дълго време в седене, докато момчетата имат нужда от движение." Важно е също така учителят да застане на нивото на момчетата. Те могат да бъдат доста голям дразнител в клас.



Обичат да говорят глупости,



да разсмиват приятелчетата си, лесно се уморяват и по-трудно се обучават. Затова им е необходимо да изпуснат парата. В противен случай проблемите могат да имат неочаквано големи последици. "В американските университети има 2.5 млн. повече момичета, отколкото момчета. А жените обикновено създават семейство с мъже на тяхното образователно ниво", казва Тайър.

Експертите изглеждат единодушни, че нещо трябва да се направи, но усилията не дават големи резултати. Сега училищните програми са в непрекъсната надпревара да подготвят децата за външното оценяване и са нагъчкани с какви ли не предмети и уроци. Това обаче често означава по-малко време за физическа подготовка и творчески занимания, както и за игри. Усилията във Великобритания да се привлекат мъже за учителската професия пък не дават видими резултати - половината от всички деца между 5 и 11 г. нямат досег с мъже преподаватели. Във времена, когато в цели предградия основният тип домакинство е самотната майка, това е особено тревожно.

Училищните програми не са съобразени с нуждите на момчетата, казва д-р Тони Сюъл, шеф на благотворителната организация Generating Genius, която помага на момчета от рискови групи да открият света на науката. "Ако погледнем точните науки например, сега тези уроци са твърде теоретични и ги отблъскват. Те имат нужда от много повече практичност - да пипнат всичко с ръце", обяснява той.

Идеите за справяне с тези проблеми понякога граничат със скандалното. Психологът Ан Моар например смята, че



децата трябва да се оставят да се бият



"Всички смятат, че това е лошо - казва Моар. - Но ако ограничаваш игрите и безобидните схватки в ранна възраст, е много вероятно децата да проявят агресия, като пораснат. Момчетата обичат да се състезават." В едно училище, включено в нейната програма, вече има часове за боеве в псевдосумо стил. Извън тези спорни практики обаче Моар въвежда и различни техники на обучение за момчета и момичета в един и същи час. Момчетата например сядат на първите чинове, а в междучасията ги занимават с допълнителни физически упражнения, за да изразходят излишната енергия.

За други пък решението вече съществува - еднополовите училища. Греъм Ейбъл е директор на едно такова училище във Великобритания с 1460 палави възпитаници и, разбира се, горещо подкрепя разделението. "Момичетата съзряват много по-рано от момчетата, а колкото по-голяма е разликата във възможностите и зрелостта на децата в една класна стая, толкова по-трудно е да ги учиш качествено", казва Ейбъл. Според него има и съществени разлики в самия начин на усвояване на информация - момчетата мислят много по-визуално, имат нужда от движение. "Идете на която и да е детска площадка и ще заварите момиченцата скупчени заедно над нещо, докато момченцата търчат наоколо с висока скорост. Изглежда, в мозъка на мъжете има нещо, което привлича към движението", обяснява директорът.

Еднополовите училища обаче се възприемат като отживелица дори в общества, свикнали с тази традиция. "Няма данни, че момчетата се справят по-лошо в смесени училища - казва Алис Съливан от Института по образованието. - Много е модно да се твърди, че те имат различни мозъци и се нуждаят от различни похвати на обучение, но съществуват крайно откъслечни доказателства за това". Какво казват самите родители? Повечето нямат нищо против да изпратят дъщеря си в девическо училище, но не са никак склонни да изпратят сина си в мъжка гимназия. "Момчетата имат нужда от момичета, за да ги цивилизоват", казва една майка с трима синове.

В САЩ съществува по-мек вариант на това разделение -



еднополовите паралелки в смесени училища,



пише "Ню Йорк Таймс". Така, докато учителят Майкъл Наполитано звучи като треньор по баскетбол пред своите петокласници в едно училище на Бронкс, то колежката му Ларита Хъдсън в съседната класна стая напява като психотерапевт. И разликата между двамата не е въпрос на характер. 32-годишната Ларита преподава на пълна стая с 11-годишни момиченца, докато 50-годишният Наполитано е изправен пред 23 момчета. По-надолу по коридора има и редови паралелки.

Като разделените класове в това нюйоркско школо, въведени преди година заради сриващия се успех и проблемите с дисциплината, има още най-малко 445 в цялата страна. Повечето от тях са създадени след решение от 2004 г., което позволи на държавните училища да разделят момчетата от момичетата. В САЩ има и 95 еднополови държавни училища, включително 12 в Ню Йорк, които често са обект на критики. Когато обаче децата са разделени само от един коридор, социалните и политическите последици са по-лесни за преглъщане. А и не е за пренебрегване, че за разлика от куп други инициативи за подобряване на училищната система тази е напълно безплатна.

"По-рано момчетата все се перчеха пред момичетата, все се правеха на много cool - казва Самел Литъл, чийто син Гевин е в момчешка паралелка. - Сега не чувам и дума от учителите за лоша дисциплина, а самият Гевин вече не говори само за междучасията, а и за самите уроци". Феминистите обаче не спят. Според Ким Ганди, президент на Националната организация за жените в САЩ, разделението засилва половите стереотипи. "Момче, което никога не е било бито от момиче на тест по алгебра, ще има сериозни проблеми при началник жена", казва Ганди.

Подобряването на дисциплината засега си остава единственият безспорен успех на тези отживели методи. По въпроса за академичния ефект няма достатъчно задълбочени анализи. Някои експерти твърдят, че момичетата вземат повече участие в час в отсъствието на момчета, а момчетата - особено тези от по-бедни семейства, се съсредоточават по-добре без момичетата. Калифорния обаче вече е извървяла този път, за да се върне на изходна позиция. Още през 90-те там бяха разделени децата в 6 гимназии и средни училища, но след няколко години експериментът приключи безславно, а малцина показаха съществено подобрение в успеха си. В Бронкс също смесените паралелки продължават да се представят по-добре от разделените (тук обаче трябва да се има предвид, че в еднополовите паралелки се изпращат основно проблемните деца).

За много хора пък социалните предимства на съвместното обучение на момчета и момичета не подлежат на оспорване и далеч надхвърлят евентуалните му академични недостатъци. Не са малко и тези, които смятат, че проблемът е измислен и просто подхранва индустрията, която вече съществува около разликите между момчета и момичета.



КЪДЕ СМЕ НИЕ

В международните изследвания, където има участие на наши ученици, България не е по-различна от останалите страни - момчетата се представят по-зле от момичетата. В PISA например, което се провежда на 3 години и оценява компетентности, формирани в обучението по природни науки, българските момчета са постигнали среден резултат от 426 т., а момичетата - 443 точки. В България обаче няма практика резултатите от значими изпити, в които се оценяват компетентностите на голяма част от съответния випуск, да се делят на "момичета" и "момчета". Или поне няма публични данни за това. Например оценките от матурите, от кандидатстването за гимназиите след VII клас и от т.нар. външно оценяване в IV и V клас се сравняват и анализират по региони и видове училища, а не по пол.