Германският канцлер Ангела Меркел прие вчера в Берлин словенския премиер Борут Пахор и му обясни защо смята да забави по-нататъшното разширяване на ЕС на Балканите. |
Меркел не уточни колко дълга трябва да е паузата на европейското разширяване. "Не казваме, че повече никога не трябва да бъдат приети нови държави. Европа няма да е като затворен магазин", каза канцлерката пред журналисти. Перспективата за присъединяване на балканските страни се запазвала, но след така желаното ратифициране на Лисабонския договор ЕС трябвало първо да реализира на практика съдържащите се в него нови механизми. Все още обаче не всички страни членки са ратифицирали документа.
Само Хърватия би могла в близко време да бъде приета в общността, заяви Меркел. Очаква се страната да приключи преговорния процес с ЕС до края на годината, но това не е много сигурно заради граничен спор със Словения. Преговорите с Турция вървят много бавно, а с Македония все още не са започнали, тъй като Гърция наложи вето заради името на страната. Черна гора подаде молба за присъединяване към ЕС през декември, но страните членки все още не са предприели следваща стъпка и не са предали молбата за оценка от ЕК.
Политологът Вернер Вайденфелд от Мюнхенския университет каза в интервю за руската агенция "Регнум", че приемането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. е било "голяма грешка". Според него двете страни не са били готови да се присъединят. "Решението до голяма степен имаше политически подтекст и бе награда за стабилността в двете страни през 90-те. Оказа се обаче голяма грешка да се гарантира членство на една държава, преди да бъде проверено, че тя отговаря на изискванията", казва Вайденфелд.
Според него сега ЕС си е взел поука. "Случаят до определена степен обяснява защо някои страни членки проявяват предпазливост, щом стане дума за преговори с държави от Западните Балкани. В известен смисъл тези страни са жертви на преждевременното решение на ЕС да приеме Румъния и България", твърди германският експерт. Според него все още е твърде рано да се прецени дали миграцията на румънци и българи в други европейски държави оказва влияние върху социално-икономическата ситуация в Европа.