|
| *** |
Тъкмо окончателно да построим капитализма във вид на бизнес центрове, хотели и прочие, взехме, че замразихме строежите. И пак се увеличи безработицата. Едва ли има по света жена с тъй редовен цикъл, колкото българинът със затягането на колана си.
Е, как човек да не изпитва носталгия по времето, когато Пешо, освен че имаше хубави мустаци, не изключваше парното през зимата и всяко лято ходеше на море? Тогава децата мечтаеха да станат пожарникари, а не като сега - бизнесмени, политици, мутри, миски, банкерки...
Безработица ли? Тогава имаше недостиг на работна ръка за строежите. Но се мислеше далновидно; много се строеше тогава, та да има какво после да се приватизира... И му бяха намерили колая с тъй наречените бригади в строителството - пращат те от службата ти или те взимат запас и хайде на строежа. Например НДК, за сведение, така е построено. Заплатата на човека си течеше на титулярното му място, а на строежа се изкарваше нещо отгоре.
По онова време бях майстор арматурист. Строяхме поредния младежки дом. Един ден ми пратиха помощ - много лъчезарен юнак. Веднага запретна ръкави.
Дадох му ръкавици, нахлупих му каска и го открехнах на тънкостите. Какво е биглярка, що е опън и напън, та да знае как се полага арматурата. Същевременно си приказвахме житейски.
- Какъв си по професия?
- Стоматолог - белна зъби той.
Аз, разбира се, знаех какво е стоматолог и попитах:
- Това добре, а какво ще стане, ако сега пък се почувства недостиг от работна ръка във вашия бранш?
- Какво толкова ще стане? - сияйно отвърна той. - Ще ни пратят ядрени физици например.
- А те дали ще се справят?
- Че аз как се справям с арматурата - парира ме той.
- И това добре - съгласих се, - но ако закъса ядрената физика, тогава какво? Защото според мен, докато физиците се шегуват с разни кариеси и грануломи, няма начин науката им да не закъса.
- Хм - замисли се стоматологът, - ами например другарите от общественото хранене биха помогнали.
- А кой вместо тях - не се предавах - ще ни сервира в ресторантите?
- Артистите - весело ми се озъби стоматологът.
- А другарите от комуналните услуги ще играят Хамлет, а? - попитах в упор. - Тая май няма да я бъде...
Тогава някой викна по мегафона:
- Спасе, бягай при началника на строежа!
Захвърлих наръча бигли и хукнах.
А началникът гледаше в земята.
- Може да ти звучи несериозно, ама хуморът... такова... казват... нещо е закъсал. Искат помощ... Определихме теб.
Както си бях с работното облекло и каската, тръгнах към съответната редакция. Посрещнаха ме радушно, че и се смяха от сърце. Аз пък описах тая история и те я отпечатаха. Даже главният редактор каза:
- Е, друго си е, когато нещата са взети от живия живот!
Така смених професията си и май добре направих. От една страна - при днешното замразено строителство щях да съм безработен. Но от друга страна - вече пък хич нямам ищах за хумор. Щото какво да описвам? Живия живот ли? Умряла работа.
