|
| *** |
Затова дядо Нистор, стар берберин и строг човек, като тегли хубаво чубучката и пухна дим из цялото кафене, каза доволно разсъдително:
- Добро, хубаво. И Пехливанинът и Онбашият са учени и почтени, но нямат согласието, а без согласието, като няма него, всичко пропада.
- Аз казвам пък, че сега, ако се согласят, ще се согласят - отвърна Хаджи Смион, който седеше отсреща.
- Защо? - попита дядо Нистор.
Всички обърнаха очи към Хаджи Смиона.
- Защото - пое Хаджи Смион, като си изу лявата калевра, и заброи бързо броеницата, - защото, когато двама души, речи ги основатели, речи ги последователи и прочия, работят в една работа, разбираш? То се знае, че те трябва да се согласят... Това си е естествено.
И Хаджи Смион си обу пак калеврата.
- Как ще се согласят естествено? Ти, Хаджи, тури Доганя и Сидера да се преговарят, макар че се хранят от едната трапеза и припознават един и сущ господар?
- То е право, на и завчера Сидера щеше да удари Доганя - каза Хаджи Смион и седна по турски.
- Пехливанинът е готов да чака до второ пришествие, но няма да се сдобри с Онбашият, знам го аз какво е куче - каза Иван Чушков, приятел на Ивана.
- Та и Онбашият стока ли е? - обърна се Иван Капзамалинът, приятел на Бойча, като си люшкаше чашката, за да доизпие утайката на кафето на дъното. - Проклет в червата: издигнал е към Пехливановия двор преграда от претенции, намазана с катран, за да ядосва Бойча и булката му.
Хаджи Смион си провеси пак единия крак - знак, че взема думата. Но Иван Бухалът го пресече и извика:
- Настоятели! Магарета! И тия, и другите! Защо ги избират? Тая заран, като идех на черкова, отбих се при Максим рибаря, за да взема нещо за днеска... Видях ги там и двамината: Онбашият пишеше програма, но щом видя, че Пехливанинът и той написал вече, хвърли програмата, рече: "Анатема, който пише програма днес", па се врътна да дава интервю на угодни медии. Е, това човещина ли е?
- Магария! - продума дядо Нистор и хвърли победоносен поглед на Хаджи Смиона.
- То се знае, когато няма согласие, всичко пропада - произнесе Хаджи Смион убедено и въздъхна.
- Хаджи, недей дума согласие - обади се Стамболлият. - Не се гледат хората милуват ли се, или се мразят, ами се гледа кадърни ли са.
- Та и аз това казвам, я - произнесе Хаджи Смион добросъвестно, като си подви пак и двата крака.
- Кадърни ли са, стига ли им пипката - следваше Стамболлият. - Ивана Онбашият го избраха за неговата старост и опитност - нали него праща народът едно време в Страсбург да гледа давията с борда? А Пехливанинът е човек разбраничък и ходи се на горната черкова, та ще забикаля боклука и дупките... А другите питропи - зарежи ги, не се свъртат нито два месеца в парламенто. Тук согласие не се пита. Колю Свинарина и Геню Бакърджията чашата си не делят, наедно се на припек стоят, но не могат раздели на две магарета сено. Куфалницата им не стига.
- Няма го в куфалницата - прибави Хаджи Смион.
Доказателствата на Стамболлият, подкрепени силно и от Хаджи Смиона, който пак се ободри, смутиха противниците. Дядо Нистор се сбърка и взе да чисти чибучката, доде да намисли какво да отговори. Иван Бухалът се изкашля няколко пъти и забърка из всичките си джобове. Иван Головратът хвана да надува силно наргилето, а Иван Капзамалинът нищо не стори.
Настана мълчание...
И всичките се навалиха на прозорците, за да гледат.
