:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,879,523
Активни 381
Страници 16,403
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Няма подкрепа за закриване на още училища

Не всички делегирани бюджети бяха добре балансирани, твърди зам.-кметът на Варна Коста Базитов
СНИМКА: ИМПАКТ ПРЕС ГРУП
Коста Базитов е роден на 2 септември 1952 г. в пловдивското село Старосел. Завършва българска филология, а професионалният му път е свързан все с училището - от възпитател стига до директор. Дълги години оглавява просветната дирекция в община Варна, а от 2007 г. е зам.-кмет на града.
- Г-н Базитов, измина повече от година от въвеждането на делегираните бюджети. Справиха ли се училищата във Варна?

- Имахме много въпросителни и предложения при приемането на тази програма. Смятахме, че едновременното въвеждане на модела във всички около 3000 училища ще доведе до сътресения. Главно поради недостатъчно добре подготвената система и липсата на квалифицирани главни счетоводители. Специално за община Варна три години преди това обучавахме директорите и поетапно въвеждахме системата. Колегите от Силистра, които още от 1997 г. я внедряваха, ни дадоха добра оценка. Във Варна нямаме училище, което да е разходвало бюджета си повече от 20%, т.е. добра е квалификацията на директорите при въвеждането на системата. Впечатлението ни до момента е, че директорите се справят с правомощията и задълженията си. Мисля все пак, че на този етап малко се работи по текущите ремонти, по поддръжката на сградите и заделянето на средства, с които ще се посрещнат предизвикателствата на следващия бюджет. Може би директорите трябваше да вземат предвид индикациите, че се задава икономическа криза. Другият момент е, че вероятно страхувайки се, че няма да стигнат парите, допълнителните плащания по 24 май и 15 септември бяха оставени за края на годината. Това доведе в края до много високи суми за допълнително материално стимулиране. Може би директорите трябваше да ги оставят като резерв за следващата година, а и повече средства да бъдат насочени към учебния процес.

- Говорите, че не са отделяни пари за ремонти. Има ли училища, където директорите са оставили базата в окаяно положение?

- Във формулата, която трябва да създаде една община, до 20% има възможност да се финансират други показатели. Тук общината може да задели ресурс за аварийни и други ремонти. Ние заделихме резерв от 2.6% и поехме аварийните ситуации. Но ако говорим за текущото поддържане, бюджетите не навсякъде бяха добре балансирани.

- За тази година държавната издръжка на един ученик бе увеличена. Колко е тя във Варна и ще стигнат ли парите?

- Държавно делегираният стандарт за Варна миналата година бе 980 лв. на ученик. Сега се увеличи средно до към 1100 лв. Но при финансовата криза без дофинансиране няма да стане.

- С колко ще помогне общината?

- В момента правим бюджета. Макар и да има бюджетни ограничения, ще увеличим издръжката. По принцип дофинансираме доста от дейностите. За миналата година имахме бюджет за образование 62 млн., който по отчетни данни е над 68 млн. лв. За тази година тези средства ще бъдат само база. Социално поетите ангажименти към синдикатите - за работно облекло, застраховка и квалификация, ще останат. В две държавни училища бяха разкрити паралелки по програмата за прибиране и задържане, на които предоставихме средства за извънкласни занимания и безплатна храна. Разкриваме и полуинтернатни групи за ромчета в различни училища. Ще поискаме увеличение на средствата по програмата за даровитите деца, на които и министерството напоследък обръща внимание. Поемаме издръжката на детските комплекси и обсерваторията, имаме ангажименти към детските градини. Тези наши задължения трябва да останат.

- Въвеждането на бюджетите вървеше с преобразуването на училищната мрежа. Тя засегна 8 училища, това ли е краят на оптимизацията във Варна?

- С тези 8 училища осигурихме 1 млн. лв., които използваме за материално-техническата база. Проведохме срещи с директори, но не получихме категорична подкрепа за продължаване на процеса. Готвим писмо до МОН, в което казваме, че оптимизацията би трябвало да продължи, ако имаме ясни параметри на това, което ще се случва - да имаме нов закон за просветата, нова структура на образованието, наличието на държавна отговорност към детските градини.

- Т.е. оптимизацията ще продължи едва след новия закон?

- Да, след неговото публикуване. Но ако има искания от съответни училища и структури, те биха били разглеждани. Миналата година например две държавни училища поискаха да минат на общинска издръжка. Но има и нещо друго, по-важно - няма достатъчно добре мотивирани ръководители, че оптимизацията води към по-добър учебно-възпитателен процес. Директорите ни питат нас - общинското ръководство, дали той ще се подобри. Но това е тяхна отговорност. Ние знаем, че ако например две училища ползват обща сграда, това ще се отрази благоприятно от финансова гледна точка. Но за качеството на учебния процес трябва да каже инспекторатът, външното оценяване. Трябва повече да работим с директорите.

- Има ли реституционни претенции към училища и градини във Варна?

- Има за Централна детска градина №4. С решение на ВАС собствениците получиха сградата. Все още не са влезли във владение, но и да искат да влязат, ние не може да извадим децата. Имаме идея за нова градина там, но все още търсим варианти.
2644
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД