Седмината малчугани са се разделили на момичета и момчета. Обстановката, в която учат английски, е повече от нетрадиционна. На двете маси има купчина от картинки на дрехи. Няма учебници, в които всяко дете да се взира или тетрадки, в които ожесточено да стърже с молива. Двата отбора трябва да научат различните части на облеклото. За целта някой от групичката разбърква картинките и скрива една, а останалите трябва да познаят коя е липсващата дреха. Така освен самите думи, децата (ученици от началния курс) тренират и паметта си. После се подреждат в кръг и продължават часа с друга игра. В дъното на залата се виждат телевизор, компютър и монитор. Противно на създадените в последните години очаквания, че обучението е модерно само там, където има компютри с интернет, сега те са изключени и стоят сякаш непотребни, защото всички са улисани да разказват кой какво е облякъл днес. Всички говорят на английски. И очевидно се забавляват. Ако някой се обърне към преподавателя си на български, младият Кийт Дей свива театрално рамене и с усмивка на развален български отвръща: "Не разбирам". Така учителят стимулира възпитаниците си да говорят само на английски.
Когато говорим за методиката ни на обучение, винаги искаме да покажем какво правим на практика, обяснява директорът на учебния център на Британския съвет Зои Чедуик. Според нея българите учат английски бързо и лесно. Ако човек обаче погледне в класните стаи на редовите училища, нещата не изглеждат нито толкова лесни, нито пък толкова... бързи. От една страна системата поглъща деца, които още от детската градина превземат ниво след ниво по всевъзможни школи и методики със заветната цел да се сдобият с всевъзможни дипломи и сертификати. За тях уроците за Mr. Millev is a doctor не може да са нещо повече от нелепост. От другата страна са децата, за които изучаването на езика започва там, където започва и учебникът - от A, B, C. А от трета страна свръхамбициите на много родители ги принуждават още преди първия учебен ден паралелно да намерят на ученика и частен учител за допълващи уроци, по желание някой, за когото езикът е матерен.
Преподаватели от езиковите гимназии признават, че те са по-облагодетелствани от останалите си колеги, защото работят с деца, преминали през конкурсни изпити. И въпреки това не отричат, че обучението е неефективно. Дали децата с по-високо ниво на владеене ще "спят" в час, или ще получават допълнителни задачи, с които ще дообогатяват знанията си и ще усъвършенстват други компетентности, зависи само от желанието на конкретния преподавател и методиката, по която преподава.
В мнозинството езикови гимназии у нас скоростта на учене е само една, както във всяко българско училище. Успешен модел за обучение на деца с различна първоначална подготовка може да се наблюдава в Американския колеж. Там в началото на годината се прави изпит, който определя нивото на приетите осмокласници и в зависимост от него се разпределят в различните паралелки, като идеята е в края на годината максимално да се доближи нивото на владеене на езика, обяснява зам.-директорката на колежа Мария Ангелова. Според нея това става чрез гъвкаво прилагане на задачи от различни системи, а не с преподаването само по една система. За тези ученици, които са с малки познания се набляга на граматиката и на изграждане на речников запас. Ако детето е с по-добро ниво, то ще бъде в паралелка с добро владеене и там развива други умения - например да пише текст. В IХ клас
очакванията към всички вече са еднакви
и нашият опит ни показва, че децата се изравняват и тези с по-слаби познания наистина напредват, обяснява Ангелова. В редовите езикови паралелки на другите училища ефектът от еднаквата скорост обикновено е точно обратният - "спалите" цяла година деца понякога губят катастрофално ритъма на учене и сменят ролите си с онези, които през септември са знаели най-малко.
Липсата на инициативност и индивидуален подход към децата се подхранва непрекъснато от опитите за оптимизиране на системата. С въвеждането на делегираните бюджети директорите получиха правото да увеличават класовете до 29 ученици. Това определено се отразява негативно на качеството на обучение, тъй като учителят не може да обърне внимание на толкова много деца и да следи всички еднакво ли овладяват материала и кой изостава.
Предизвикателство е да се преподава на голям клас, но има различни техники, които се използват, посочва Зои Чедуик от Британския съвет. Според нея е нормално във всеки клас или група да има деца с различно ниво. В реда на нещата е да има ученици, които се развиват и усвояват езика по-бързо от останалите. В тези случаи учителите дават допълнителни домашни и задачи. В методиката на Британския съвет се включват и допълнителни "екстри" за учащите. Методиката е ориентирана към усвояване на езика чрез активното му използване в реалния живот, като същевременно се осигурява приятелска атмосфера за учене. Освен това обаче
се стимулира задаването на въпроси
и мисленето, по-активното общуване с останалите курсисти. За родителите е разработен специален раздел в сайта на Британския съвет, в който има съвети как да помагат на децата си. Има и страница, в която учители от цял свят могат да обменят добри практики и да споделят проблеми.
Ограничените ресурси имат и други измерения. Много ученици срещат финансови затруднения да си купят нови учебници и си препродават вече употребявани. Вярно, че в момента има огромно разнообразие от методики и учебни помагала, но нерядко семействата не могат да отделят по 100 лв. за учебник, диск и тетрадка, споделят учители по английски.
Самите преподаватели също не се радват на високи доходи и това е основната причина за липсата на кадри. Английският в момента е най-популярен и затова недостигът на учители в училище е най-голям, смята доц. Даниела Стойчева, ръководител на катедрата по методика на чуждоезиковото обучение във Факултета по класически и нови филологии на СУ. Според нея основните причини за нежеланието на младите хора да влязат в системата са: ниският социален статус и неатрактивното на фона на частния сектор възнаграждение. В последните 2-3 години вузовете увеличават приема, включително и за филологическите специалности. Смята се, че като се завиши приемът и завършват повече хора, ще се увеличи и броят на учителите по чужди езици, но това не е така, обяснява доц. Стойчева. Тя дава за пример немска филология, в която годишно се записват около 70 студенти. В IV курс от тях остават около 45. Едва между 15 и 18 студенти обаче записват педагогически профил, докато повечето се ориентират към профила за преводачи. Според преподавателката на финала само единици влизат да преподават в училище.
Доц. Стойчева обръща внимание и на друг проблем -
твърде честите промени
в учебните планове, които МОН прави. Преподавателката припомня, че преди 3 години въвеждането на задължителен втори чужд език в V клас бе отменено буквално няколко дни преди изтичането на срока, в който колективите и издателствата трябваше да представят новите проекти за учебници. В момента вторият език се учи в V клас, но като ЗИП, а задължителен става от IХ клас. За двата езика, за всеки етап в основната и гимназиалната степен на образование може да се определи равнище, което съответства на нива от I до V от Общата европейска рамка. Според новите учебни планове трябва да се върнат подготвителните класове в езиковите гимназии, които бяха отменени в годините на демокрацията. В същото време трябва да отпадне добрата практика от времето на соца (но често изпълнявана проформа) предмети като химия, биология, физика да се преподават на съответния чужд език.
Макар че новият учебен план за осмокласниците също трябва да влезе в сила от следващата учебна година, той все още не е одобрен от МОН. Така въвеждането на новата структура и новите програми за VIII клас има опасност да се превърне в поредния недообмислен, прибързан и недобре аргументиран в обществото образователен експеримент. Доц. Стойчева предупреждава, че новите планове за обучението по чужди езици в масовото училище не са осигурени нито откъм учебници, нито откъм кадри. Срокът за подаване на проектите за нови учебници по чужди езици за VIII клас изтича в средата на април. Решаващите етапи от провеждането на конкурса обаче ще съвпаднат с периода на провеждане на парламентарните избори и на избор на ново правителство, което неминуемо ще разстрои работата на държавната администрация, в това число и на МОН.
Добавете към всичко това липсата на размножителна техника, вечното оправдание "Няма пари за тонер" и тогава решаващи стават само ентусиазмът на учителя и готовността му да плаща от джоба си за допълнителните материали. Мизерията се е настанила трайно в нашите училища. Когато на единиците млади учители им омръзне с трици маймуни да ловят, а сегашните 45-50-годишни учители, най-многобройни в учителските колективи, се пенсионират, няма съвсем да има кой да влиза в класните стаи.
Защо не се направи проучване сред студентите, колко от тях и при какви условия биха отишли да работят в училище? Даже и завършващите педагогически профили се стремят да си намерят работа далеч от училище. Докога учител с 35 години стаж ще се пенсионира със 150 лв. пенсия? На управниците им е все едно, защото техните деца не учат в България. Обществото засега спи, защото все още има кой да влиза в час, но след няколко години проблемът ще е много наболял. Само че, по стар нашенски обичай, никой не мисли поне 2-3 хода напред.











