Кишава софийска нощ. Стълби. Министерски Съвет. На стълбите изправен ББ като лев на задни лапи. Очи насълзени, в ръка кърпичка. Наоколо тълпи журналисти. Бръмчат камери, щракат микрофони.
Журналисти: Пак ли самотен, господин ББ?
ББ: Пак! Виждате, господа, какво съм принуден да изтърпя. Хем среща ми обяви тоя път... (бърше нещо с кърпичката)
Журналисти: Защо така се опъва?
ББ: Че знам ли? Ето, писмо й написах... (чете) "Каранфило, чаках те тук, на студа, до късни нощи. Ти никаква не се появи. Повече не ща да те видя! Чакам отговор."
Журналисти: Да не би да ви е разлюбила?!
ББ: Кого да разлюби?! Мене?!! Мъжа от Банкя!!!! Майтапите ли се, господа? Че аз само като стъпя на паважа - и ми падат като круши... Айде, да не ви отегчавам. Селски номера са тия, развяване на дантели и тормоз.
Журналисти: Ама вие ухажвахте ли я както трябва?
ББ: Е как! И на метро я возих, и пред кофи за боклук се снимахме. Ще ми се опъва сега...
Журналисти: Да не се е загледала по другиго?
ББ: Хехе! (доволно) По кого да се загледа бе! Накъдето и взор да метне, все мойта мощна снага се види! Конкуренция немам. Още от Банкя, само като се покажем... Айде, да не ви отегчавам, вие си знаете.
Журналисти: И? До сватба ще се стигне ли, при това положение?
ББ: Съмнения нема и не може да има! Бега ми сега по тъча само, цената си вдига. И разни бедни роднини напират да се присламчат към казана с курбана, ама не знаят с кого си имат работа. Такива в Банкя ги оправях с поглед... да не ви отегчавам, де...
Журналисти: Кога да чакаме събитието?
ББ: Работата е полуопечена. Малко остана. Пък и да посъбере чеиз невестата, че нали знаете - любовта си е любов, ама коалицията... пардон... сватбата с пари става, хаха.
Журналисти: Ами, ако ви пристане изневиделица?
ББ: А-а, не! В Банкя такава практика нема! Ако се наложи, ще сбирам чета и ще я крадем, ама дотам нема да се стигне. Айде сега да се разотиваме, че е студено, и мачът почна.
Каранфилоооу! Ще ми дойдеш ти, ще ми дойдеш...
|
|