Биг Бос, страшилището на подземния свят, човекът, който с железен юмрук дърпаше конците на сенчестия бизнес, в личния си живот беше внимателен и възпитан гражданин. Като внимателен и възпитан гражданин и тази вечер той се прибра у дома си след напрегнат работен ден. Тръшна се върху меката мебел, вдигна краката си на табуретката и пое чашата скоч, поднесена му от Барби, неговата вярна спътница в живота.
Спътницата на Биг Бос беше точно копие на Барби-оригинала, точно толкова руса, толкова стройна и толкова умна. Наскоро спечели състезание за красота, където впечатли публиката със силиконовите овали на гърдите си. В тия два овала Биг Бос бе вложил известни средства, затова често проверяваше инвестицията си. И сега протегна ръка, за да се увери, че инвестицията му е на мястото си... Но неочаквано сбърчи физиономия, пое дъх и мощно кихна.
- Да махнеш тоя парфюм! - измръхтя той. - От него кихам!
- Ще го сменя още утре. Избрала съм си един по-скъп! - чукна го по носа Барби. - Нали ще ми го купиш?
- Естествено! - отвърна Биг Бос.
- Ти всичко ми купуваш! Колко си добър!
Русокосата кукла кръшно стана, кръшно отиде до барчето, където сипа нов скоч в чашата на боса си, за да му я поднесе още по-кръшно.
- Миличко! - каза тя. - Скоро имам рожден ден...Ти все ми подаряваш коли, яхти...Този път искам нещо обикновено. Един часовник.... Само че с кула...
Барби обви ръце около врата на Биг Бос, който я отстрани навреме, точно прeди да кихне.
- Харесах си го! - продължи красавицата. - Виж го - и на теб ще ти хареса!
Тя бръкна в деколтето си и извади измежду двете силиконови полукълба пощенска картичка, доста смачкана... То силен мъж ще се смачка между тоя твърд силикон, та какво остава за къс хартия...
Биг Бос пое картичката.
- Но това е Лондон! - изуми се той.
- Ти позна, миличко! - изчурулика Барби. - Часовникът Биг Бен! Искам да го имам...
- Биг Бен? Как ще имаш Биг Бен?
- А ти не си ли Биг Бос? - смени настроението русата кукла и нацупи муцунка. - Един Биг Бос да не може да купи Биг Бен! При тоя нисък курс на лирата...
Големите сини очи се препълниха като изкуствени езера, аха, да прелеят. Биг Бос беше гражданин с нежна душа и не обичаше сълзите. Че кой внимателен гражданин обича мътни потоци грим да се стичат по рамото му...
- Биг Бен! - изрече бавно Биг Бос. - Добре, ще го имаш...
- О, колко си добър! - извика Барби, плесна с ръце и страстно го прегърна. Толкова страстно, че страшилището на подземния свят не можа да я отстрани от врата си, заради което последва нова, мощна кихавица.
- Извинявай, миличко! Още утре ще сменя тоя парфюм!
- Погрижи се за вечерята! - нареди Биг Бос, докато бършеше носа си.
Барби кръшно потегли към кухнята, откъдето още по-кръшно щеше да се свърже по телефона с управителя на най-скъпия ресторант, за да поръча храна за вкъщи.
Докато тя се свързваше по стационарния телефон с най-скъпия ресторант, Биг Бос също влезе във връзка - но по мобилния си - с най-скъпия свой човек за поръчки.
- Иска часовник! - тихо каза той. - Сложи й утре един под джипа!
Явно от другата страна му зададоха уточняващ въпрос.
- Трябва да я сменям! - отговори кратко той на уточняващия въпрос. - Алергичен съм!
