В него Юнг смята, че е нужна проверка за целесъобразността на политиката на отворени врати по отношение на страните, които желаят да встъпят в пакта. "В рамките на дискусията за новата стратегия трябва ясно да се определи до какви предели трябва да стига разширяването", каза министърът. Той отбеляза, че на предстоящата среща на върха на НАТО през април по повод 60-годишнината му ще се разисква и въпросът за приемането на Албания и Хърватия, което ще увеличи броя на пакта до 28. Към тях може да се присъедини и Македония в бъдеще, но само ако успее да реши спора за името на страната с Гърция. Има също така перспективи за встъпването в НАТО на Грузия и Украйна, за което беше заявено на срещата на алианса в Букурещ м.г., припомни Франц-Йозеф Юнг.
Федералният канцлер Ангела Меркел заяви пред Бундестага, че на НАТО са нужни стратегическа модернизация и по-тесни връзки между военните и гражданските операции на организацията. Тя също така се обяви за по-тясно сътрудничество на пакта с други международни организации и особено с Русия. Меркел дори предложи да се организират редовни консултации между Евросъюза и Москва по въпроси на отбраната, за да се засили взаимното доверие. "Ние вече не сме врагове, студената война завърши. Партньорите от НАТО и Русия до голяма степен са изправени пред едни и същи заплахи в сферата на сигурността", добави Ангела Меркел. Тя спомена конкретно иранските ракети, разпространението на ядреното оръжие и проблемите с разоръжаването.
В средата на март френският военен министър Ерве Морен заяви пред АП, че всяко по-нататъшно разширяване на НАТО трябва да има предвид интересите на Русия. Приемането на държави като Грузия и Украйна в пакта не може да стане без сериозни консултации с Русия, заяви Морен. Други членки на НАТО обаче продължават да отбелязват, че Москва няма право на вето за разширяването на алианса на изток.
ОБИДА
Полските политици се оплакват, че Западът постоянно ги игнорира. Това отбелязват анализатори и политически представители в Европа, цитирани от в. "Интернешънъл хералд трибюн". Полша, която е най-голямата източноевропейска държава в НАТО и ЕС, постоянно трябва да преглъща, че нейните кандидати за висши постове и предложения по важни въпроси не се взимат под внимание от западните й партньори. Наскоро стана ясно, че полският кандидат за шеф на алианса, външният министър Радек Шикорски, няма шанс, тъй като САЩ подкрепят кандидатурата на датския премиер Андерс Расмусен.