---

"Назначена е специална комисия, която включва представители на медиите и на потребителските организации, със задача да провери сметките за януари. Там, където сметките са най-високи, измервателните уреди ще бъдат прегледани в лаборатория. Потреблението за януари 2009 г. е с 11% по-малко в сравнение с това през 2008 г. и ако цените на топлоенергията бяха аналогични, сметките трябваше да бъдат по-ниски.".

Изказване на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред парламента, 6 март 2009 г.

---



След като се оказа, че въпреки обещанията на премиера Сергей Станишев и на министъра на икономиката Петър Димитров повечето столичани са платили за януари 2009 г. много по-висока сметка за парно, отколкото през януари 2008 г., властта се разшава. С непозната за това управление бързина Петър Димитров състави комисия, която да анализира безпощадно сметките и да разобличи виновниците. В нея влязоха все "тежки" хора - преподаватели по топлотехника, висши държавни чиновници, юристи, защитници на потребителските права и - за повече публичност, представители на медиите. Сред тях успя да се вреди и вестник "Сега". Не мислете обаче, че имаме принос към намаляването на цените на парното! Не! Петър Димитров не дочака дори първото заседание на комисията, която трябваше да каже има ли злоупотреби, и еднолично отмени увеличението на цените в София.

Логично възникна въпросът каква тогава ще е ползата от въпросната комисия, сформирана с толкоз фанфари. Отговорът е прост - никаква. И това стана безпощадно ясно още след първата сбирка.



Как върви нашата "ползотворна" работа?



Първото заседание на комисията е посветено изцяло на процедурни неща - какви да са правилата на работа. Председателят на комисията предлага да не се превръщаме в бюро "Жалби" и да не изслушваме отделни хора, а да подходим принципно и да правим проверката така, както е написано в заповедта на министъра. И аз, и останалите журналисти в комисията мълчаливо се съгласяваме, тъй като и без това всички редакции са залети от фрапиращи случаи на разминаване в сметките.

След това ни връчват декларация, че няма да изнасяме в медиите никаква информация, която ни е станала известна в комисията. Тук настъпва леко объркване - какъв е смисълът да си губим времето, ако няма да огласяваме резултатите от работата си. След дълъг спор председателят все пак се съгласява, че ограничението ще се отнася само за личните данни на клиентите.

После започва дълго и протяжно четене и анализиране на заповедта на Петър Димитров - поне 4-5 пъти обърнахме хастара на това листче хартия. Не че прозряхме нещо недоловимо от пръв поглед. Председателят е напрегнат и няколко пъти ни предупреждава, че каквото видим и чуем тук, не бива да се изнася навън. От тази секретност чак ни избива на смях, но това е сигурно защото сме в началото на заседанието и още не сме удавени в цифри, параграфи и алинеи.

По едно време колежка решава да даде своя принос към приспивната вече дискусия и предлага да тръгнем да правим проверки на най-съмнителните блокове с прословутите инфрачервени камери. Като се застане с тях срещу една сграда, се вижда в кое помещение грее радиатор. После се прави справка с данните от "Топлофикация" и крадецът на топло се залавя на местопрестъплението. Председателят на комисията - проф. Никола Калоянов от Техническия университет, видимо се оживява - камерата е негово изобретение и човекът с право се гордее. Но обяснява благо на колежката, че показанията на уреда не могат да служат като доказателство - и да хванеш, че някой краде парно, нищо не можеш да му направиш. От другия край на масата юристка сухо и делово обяснява, че решението не е толкова просто, колкото изглежда - "Топлофикация" и топлинните счетоводители пишат в отчетите си само номерата на уредите по радиаторите. Така че колкото и да гледаш къде работи радиатор и къде не, няма как да познаеш за кое помещение става дума. Пък и Петър Димитров не е написал нищо за такива камери в заповедта си, така че... Най-свежата идея е отхвърлена бързо и категорично.

Междувременно става ясно, че столичната "Топлофикация" вече



"услужливо" е свършила част от работата ни



Тя е предоставила една табличка, в която чинно е описала колко сгради в София имат повишение на потреблението през януари 2009 г. в сравнение с януари 2008 г. и колко - намаление. Съотношението е дадено и по брой потребители. Тази табличка е размножена и раздадена на присъстващите, за да решим заедно каква методология да използваме за проверките. Задачата не е лесна, тъй като информацията е като кодирана с шифъра на Леонардо. Но председателят не пропуска отново да напомни, че това са междинни резултати, които на никого нищо не говорят, и е най-добре специално ние, журналистите, нищо да не публикуваме.

Колежката от "24 часа" е вече видимо обидена на професионална чест и пита язвително: "Ама съвсем ли нищо да не публикуваме?". Почват бурни дебати за границите на позволеното за публикуване (около 30-40 минути). Решавам да оборя това упорство със "солиден" аргумент. Казвам, че човекът, който е наредил да има комисия, със сигурност ще се зарадва да се даде публичност на работата й. Никой не схваща иронията ми. Околните веднага ме отрязват със знаци, които ясно показват: "Ти не бери грижа за министъра". Тъй като тече вече четвъртия час на заседанието, с колегите решаваме поне временно да се предадем и да се съгласим нищо да не публикуваме - то и без това табличката е обикновена статистика, която трудно може да бъде разбрана без съответния анализ, а за такъв е нужно доста време.

Какво е обаче учудването ми два дни след това, когато министър



Петър Димитров смело изтърсва точно тези цифри



пред журналистите в Министерския съвет. И след като изрецитира цялата поредица от "секретни" проценти, заключава, че "междинните резултати на комисията са, меко казано, любопитни". За мен пък заключението на министъра е "любопитно" - при условие, че междинни резултати в комисията не сме произвели.

На второто заседание на комисията табличката със "секретна информация" влиза в действие. От нея са избрани 22 сгради с най-голямо отклонение в сметките. За тях е поискана пълна разбивка на сметките от съответния топлинен счетоводител, за да се види какво точно се е случило. "Виждането" представлява мъчително взиране в екселски таблици, за да се хване логиката на числата. За по-удобно председателят е решил да гледаме всяка таблица на един огромен екран. Това не помага особено. Налагат се разяснения - от тях на мен нищо не ми става ясно, но започвам да схващам как всъщност се работи в държавната администрация - министърът иска от теб проверка с доклад, в който да има изводи. И ти трябва да се постараеш да изкараш виновен този, когото трябва, а не някой друг, който може би наистина е сгафил.

Колегата от bTV май е схванал същото, защото пита председателя защо в комисията има включени двама представители на столичната "Топлофикация", а няма нито един представител на топлинните счетоводители. Настъпва неловко мълчание. След настояванията ни човек от Асоциацията на фирмите за топлинно счетоводство да се включи в комисията, това става факт на следващото заседание.

А иначе



причината за високите сметки е проста и ясна:



най-големи зулуми са се случили там, където някои граждани са се изхитрили да си намалят прогнозното потребление - било на водата, било на отоплението. Законодателството не забранява да промениш този прогнозен дял, но като го намалиш, това автоматично увеличава дела на съседите ти, които почват да плащат още по-високи сметки. Когато сградата е много малка или има прекалено много хитреци, може да се стигне до кошмарни резултати - от порядъка на 500 или дори 600-700% увеличение на сметките.

Този извод обаче може да се направи и по чисто емпиричен път, без да се взираш в безкрайните колони от цифри. Проблемът бе многократно поставян и анализиран от медиите, и то преди на Петър Димитров изобщо да му хрумне идеята да съставя комисия за сметките. Управляващите обаче не желаят да променят очевидно порочната система на отчитане на топлинната енергия. И предпочитат да направят по-лесното - да намалят неаргументирано и за кратко цените, да съставят комисия, която да си губи времето в търсене на някаква имагинерна "справедливост", за да си направят те пиар преди изборите. А това си е чисто предателство на интересите на гражданите. А нашата комисия си е чисто губи време.