Грамаден проблем мъчи финансистите днес, покрай нас стенат политиците и всички до един обитатели на планетата. Какъв ни е проблемът? В момента летим оптимистично като онзи, дето падал от десетия етаж и минавайки петия, бодро рекъл: "Дотук - добре." Сега най-важно е да налучкаме къде е дъното и кога ще го стигнем. Веднага щом се усети здрава опора, светът ще се промени за дни. Не че бъдещето ще стане по-розово, но пък ще е далеч по-сигурно. Минем ли дъното, кредитът, а с него и всички пазари ще започнат да се възстановяват. Мъчително, но трайно. Обаче днес никой не е сигурен колко дълбоко може да се срути стопанството, никой не може да оцени риска. И всички са парализирани. А



икономическата наука е безсилна



да прогнозира завоите, особено в разпадаща се стопанска среда. Вярно, техническият анализ знае как да предвижда кога тенденцията се обръща (т.нар. методи SAR, stop and reversal). Особено популярни теории са "параболичният SAR" и моделът на Брадли. Обаче всички числови методи до един се градят на общ принцип: приемат, че има някаква здрава основа на пазара - било продължаваща тенденция или че пазарът е фундаментално балансиран. Стъпил върху предполаганата здрава почва, моделът се заема да "лови" отклоненията или пък екстраполира тенденцията. Макар че в днешните условия никой не разполага с надежден апарат за иконометрия, политици и международни чиновници се чувстват длъжни всеки ден да демонстрират как държат нещата под контрол и знаят какво ни чака. Не че някой им вярва, но те не престават да ни заливат с



най-глупавите прогнози на планетата



Особено забавни са врачките от Международния валутен фонд. Те измислиха нов спорт: бягащите прогнози. Днес гледат в тавана и викат: 2% ще е растежът тази година. След седмица чуят някоя статистическа страхотия, но вместо да кажат честно: "Хора, един Бог знае какво ще се случи до края на годината", господата пак дуят важно бузи, па рекат: ревизирахме си прогнозата, сега казваме, че ръстът ще е 1.2%. Пак с трайност ден до пладне. Колко всъщност струва прогноза, която има свойството да се "ревизира"? Пет пари не давам за такава прогноза, а още по-малко за лъжльовците, които врачуват на невежите. Но



как да разберем къде сме?



Единственият шанс е да се обърнем към историята, защото в нея ще намерим аналогии за днешния разпад на пазара. Все по-често търсим паралел с най-дълбоката криза досега, с Великата депресия. Ето го на картинката долу. С пръв поглед откриваме първата лъжа. И на децата са втълпили, че Великата депресия била 1929-1933. Да, ама фактите сочат, че кризата е продължила чак до 1939 г., едва тогава САЩ произвеждат реален брутен продукт на предкризисното ниво. БВП обаче не става за историческа съпоставка на днешната криза, защото чак след години ще имаме що-годе точна мярка за него. Дотогава ще го "коригират" със задна дата. Затова взех индустриалната средна на Дау Джонс. Въпреки различния мащаб можем да наложим една върху друга графиките на тогавашната и днешната криза, като вземем най-високата предкризисна точка за начало, т.е. наложим точките за 26.08.1929 г. и 08.10.2007 г. По аналогия



изглежда сме в средата на кризата,



ако допуснем, че стопанството тогава и сега се е разпадало с еднаква скорост (хипотезата за константна икономическа "гравитация" сочи крива В). Разгледайте я внимателно. Нима не се натрапва паралелът? Ако нашата криза следва пътя на Великата, излиза, че ще стигнем дъното в средата на август 2010 г. Тогава ще станат малко над 1000 дни криза. Днес е ден номер 539. Но



ако са прави оптимистите,



вече сме минали дъното, то е било на 5 март 2009 г. Тогава сме падали по-малко или двойно по-бързо (графиката В се измества до В1). Ако се възстановяваме със същата бърза скорост, можем да очакваме подем още в края на 2009 г. Но тази версия ми стои твърде лъчезарно, за да е реалистична. Във всички случаи истината се крие някъде между нашата крива В и късметлийската В1. Любопитна е и съпоставката между реалния продукт (С) и финансовата му оценка (А) след 1933 г. Ако се повтори - тежко на рентиерите и старите пари без жив бизнес. Но за това ще има много да говорим следващите години на вяла, депресивна икономика.