Разбрах, че премиерчето ше се меша със студенцията, та си направих една сметка. Аре, викам си, и аз да влеза у схемата, че требе да се изделка некой лев, писна ми на шмайзера с тая криза. Нема кинтове, брат ми!
Фанах премиерчето пред кенефа у минсъвета и му викам: щом ше ходиш при студенцията, требе ти поддръжка. Съпорт, батенце, искам да ме разбереш правилно. Докарвам агитка ултраси от квартала, ти отговаряш на некои социални искания.
Премиерчето не беше дип хептен съгласно, ама аз го предупредих:
- Аз ангажимента си го поемам, ти - ако щеш, клати си феса, ако щеш, гледай си интереса!
Заранта преди лекцията на Станишко се събудих в егати положението. Главата ми виси от кревата, п*калото ми се прищипало, некви камбани дрънчат. Фаровете ми - на халогенки. Долу до мене - драйфоч. Да не е, викам си, халюцинация - и топнах пръст. И цела нощ сънувах, че пропадам у пазвата на Меркел - неква широка коалиция...
Как да е, събрах аверите и отидохме на лекцията в УНСС.
Вклинихме се у публиката и запяхме песни от агитката на сектор "Ултрамарин": "Лево, десно, нема лесно" и "Партия о муерте". Нали требе малко пауър у тая гражданска пасмина да се вкара!
Излиза премиерчето и вика: задавайте въпроси, аз ще ви отговорям като държавник и интелигент.
- Нощеска сънувах канцлерката с дълбоката пазва и голеемата коалиця! - викам аз. - Кажи ми, ако тука стане "коалицята на цветята" от гербери и рози - (бахти израза извадих), - на кого ше изневериш по-напред? На убежденията си, дето ги нямаш, или на тоя, къде ш'те крепи на оная си властова работа?
Премиерчето ме погледна. Изрече нещо жалобно с очи, а мене ме заболе онуй. Оня си намести цайсите:
- Като че ли всеки път на избори има нагласата за нов вълшебник, който с магически жезъл ще реши всички проблеми; някой, който ще ни оправи - вие знаете, че този израз има двойствен смисъл!
Дадох знак на агитката. Бурни и продължителни овации, викове "да те оправят калинките!".
- Аз употребявам този израз само по втория начин - па заинтелектуалства премиерчето. - Спомням си 2001 година, когато се появи нашият бивш монарх. На шести април той произнесе едно слово, обеща да ни оправи със скиптъра си и получи 50% от гласовете на българските граждани. Въпреки че е един д'Артанян, казано на вашия език (бурни и продължителни). От друга страна, аз и ненагледният мой противник ББ сме в една, бих казал, цъфтяща, плодоносна, фертилна възрааст!
...Когато залата утихна, един от агитката, подучен от мене, зададе въпрос:
- Какви са кривиците на нашата демокрация?
- Има много пороци нашата демокрация - рече премиерчето. - Недостатъчно социална, недостатъчно открита е. Млада, неулегнала...
- Шиба се права! - подкрепих оратора.
Леко разстроен, той изпусна въздух. Налягането му падна на две атмосфери. Вдиша отново и довърши мисълта си:
- В този смисъл някой трябва да дойде и да оправи самата ни демокрация. Това ние очакваме от нашите партньори в Брюксел!
А пък аз очаквах поне елементарна човешка благодарност от премиерчето. Ние му направихме густото на лекцията, в края на краищата...
След последната му плюнка атмосферата в залата съвсем спихна, та с агитката направихме едно пого. И вечерта завърши в Седмо районно.
Пак сънувах Меркел.
Има потенциал...
Ама много плоско бе!