Българският съд се люшна като махало от строго подчинена на държавата машинария, наследена от тоталитарната система, към твърде безотговорен и анархистичен съд, установи Съветът на Европа. Комисията за наблюдение към неговата Парламентарна асамблея огласи доклад как държавата отстранява недостатъците си след прекратяването през 2000 г. на наблюдението над нея. В него пише, че "за съжаление" извършената оттогава реформа в съдебната система се е изразила в "многобройни козметични промени".

"По мое общо впечатление, посочва председателят на комисията Серхий Холовати (украински либерал), "България не смята за приоритет изпълнението на ангажиментите си към Съвета на Европа." Той изразява изненада, че "страна, която вече се е присъединила към Европейския съюз и от която би трябвало да се очаква най-високо равнище на изпълнение на задълженията към Съвета на Европа", продължава да има проблеми с базови стандарти на европейската демокрация.

В доклада на Холовати, който е посетил България на 5-7 ноември 2008 г., има констатация, че "политическите компоненти на Копенхагенските критерии от 1993 г. (чието изпълнение бе задължително за влизане в ЕС) имат широко съвпадение със задълженията за членство в Съвета на Европа. "За съжаление България даде приоритет на икономическите приоритети", пише авторът и обяснява, че създаденият от ЕС механизъм за сътрудничество и проверка се занимава точно с недостатъците на България в изпълнението на политическите критерии. "Мога само да насърча българското Народно събрание да направи общ дебат за върховенството на закона в България", заявява Холовати.

Българската съдебна система изглежда като "неефикасна, непрозрачна и корумпирана", посочва шефът на мониторинговата комисия, в която представител от България е депутатката от БСП Евгения Живкова. Главните проблеми според него са протяжното следствие, малкият брой дела за корупция срещу високопоставени лица, неизпълнението на решения на Европейския съд за правата на човека чрез отказ да се преразгледат съдебни дела, заради които държавата е била осъдена в Страсбург. България остава страна с ендемична корупция, продължава да бъде проблем безнаказаността на полицаите, прокуратурата е пасивна и чака сигнали от жертви, вместо сама да издирва нарушения, в препълнените затвори цари бруталност срещу затворниците и между тях, пише Холовати.

Комисията по наблюдението към ПАСЕ е разгледала доклада на 31 март и го е одобрила за огласяване. Той отделя внимание и върху посегателства над независимостта на медиите. "Има съобщения за физически насилия, заплахи и тормоз над разследващи журналисти. Необходимо е да бъдат разследвани тези сигнали и да се гарантира свободата на печата", пише Холовати и добавя: "Бях смаян да чуя, че бившият вътрешен министър Румен Петков публично е обидил журналиста Юрген Рот и е призовал за насилие над него на 11 ноември 2008 г. Посочва се, че законът за електронните медии не гарантира независимостта на журналистите, и се препоръчва да бъде приет закон срещу концентрацията на медийни групи. Освен това комисията настоява да се декриминализира клеветата в медиите, след като тя е наказуема само с глоби, а не със затвор. "Властите не дадоха нито един убедителен аргумент защо тези санкции (срещу журналистите) остават в Наказателния кодекс", отбелязва Холовати.