|
| *** |
Абе алпинистите, дето са герои и те - катерят се, катерят се, катерят се, пък като се изкатерят - и се връщат у дома. Ние не, ние не мърдаме от задръстването! Космонавтите, дето са космонавти, и те - въртят се в околоземна орбита месец, два, три, година, две в орбиталната станция - пък на ония на земята им дожалее за тях, пратят им ракета и космонавтите също се прибират при жените си. Ние не, няма кой да ни измъкне от задръстването!
Семействата ни чакат у дома, любимата жена току наднича иззад пердето навън да види не се ли задава колата на съпруга й, децата плачат край нея:
- Къде е тати, къде е тати?!
- Тати е в задръстването, деца, а вие да слушкате мама, да папкате, да спинкате, за да пораснете големи, та да висите в задръстванията като тати!
Като сметна едно на друго, аз със задръстването съм повече време, отколкото с жена ми, с децата... Абе даже моята започна да ме ревнува от задръстването. Като се върна вечер и ме загледа изпитателно, подпитва:
- Ти къде беше?
Иде ми да сляза долу до колата, да взема ключ 24 и да я халосам, обаче задръстванията са калили нервите ми и затова отговарям овладяно:
- Ами в задръстването бях, къде да съм бил!
- А с кого беше, а, с кого? - подпитва моята, души наоколо ми за чужд сладострастен парфюм и ме оглежда за следи от червило, дълги руси косми, "смучки" и други уличаващи ме в най-страшното следи.
Тук вече желанието ключ 24, а още по-добре ключ 32, да е под ръка става непреодолимо, но който редовно виси в задръстванията, той е челичен откъм психика и затова отговарям с неповишен тон:
- Със задръстването бях, с кого да съм в задръстването?
Тя явно не ми вярва, подозира ме, представя си разни работи! Жени! Абе да съм бил в чалга дискотека, работата ясна. А то в задръстване съм бил! Ама може ли да го разбере това една жена, още повече моята!
Повече от роднини сме вече със задръстването, като сиамски близнаци сме с него, нервната ни система е една. Аз преди да помисля нещо, то вече реагира! Примерно реша да се шмугна в съседната лента, обаче задръстването вече е изтикало там някой с мотоциклет. Или пък реши задръстването да превключи светофара от червено на зелено, аз още на жълто вече натискам клаксона и псувам, а кракът ми потрепва върху педала като жребец за разплод.
Понякога нощем сънувам кошмар - няма задръствания. Придвижвам се с разрешените 40 километра в час из целия град. От вкъщи до работата отивам за 20 минути, а не за три часа като сега. И се връщам за толкова. Аз сега вися с часове в задръстването и е ясно какво правя - вися с часове в задръстването. А ако няма задръстване? Какво ще правя?! Какво съм правил едно време, като нямаше задръствания? Консултирах се с лекари, говорих с психиатри, изповядах се пред психоаналитик, помъчих се да сглобя картината. В състояние на дълбока хипноза си спомних, че преди четях книги, ходех на кино, събирах се с приятели и на другия ден ме болеше главата, ако алкохолът или филмът не са били добри.
А, колоната май ще дръпне напред! Айде мръдни малко, бе, задръстеняк такъв, какво спиш!
| --- |
.
