Ако планът бъде реализиран и Молдова отвърне с обявяване на двойното гражданство за незаконно, членката на ЕС може на практика да анексира една четвърт от населението на съседката си. Според европейски дипломати този сценарий е "плашещ" за регионалната стабилност. Чешкото председателство на съюза обаче публично порица Букурещ след среща между чешкия вицепремиер Александър Вондра и румънския външен министър Кристиян Дяконеску. "Казах на румънския си колега за нашите сериозни притеснения от възможните рискове от въвеждането на опростени процедури за румънско гражданство", заяви Вондра.
В сряда Букурещ предложи закон за разширяване правата за натурализация на молдовци, които имат прародители румънци. Проектозаконът, който трябва да бъде одобрен от парламента, предвижда и съкращаване с месец на сроковете за разглеждане на документи. Ходът е в отговор на молдовското решение да въведе визов режим за румънските граждани, след като обвини Букурещ в опит да организира преврат след изборите през миналата седмица. Според европейското законодателство Румъния има право да дава гражданство на когото си поиска, коментира изданието. Редица европейски служители обаче оценяват плана като политически ход в предизборната кампания за президентски избори в Румъния и смятат, че няма да бъде приведен в действие. "Това е само предложение, изразяване на намерение. Не съм сигурна дали не е просто политическо изявление", заяви говорителката по външните отношения на ЕС Кристина Галак.
През 2005 г. Испания узакони пребиваването на 600 000 нелегални имигранти, без обаче да им дава гражданство. Този ход предизвика остра критика към Мадрид за това, че не се е консултирал с европейските си партньори. Полша също обмисляше даването на гражданство на милион етнически поляци в Украйна, Беларус, Русия и Казахстан, които са били разместени от промяната на границите след Втората световна война и сталинските репресии. Варшава обаче се притесни от възможни проблеми за влизането и в Шенгенското пространство и през 2007 г. даде право на етническите поляци да кандидатстват за "полска карта", която дава ограничени права като възстановяване на визовите разходи и достъп до здравеопазване.
ПОЗИЦИЯ
В Молдова имат право да протестират заради резултатите от парламентарните избори, но тези протести трябва да бъдат в рамките на закона, а не под формата на "цветни революции", заяви руският президент Дмитрий Медведев в интервю за телевизия НТВ. "Абсолютно не мога да приема като политически лидер, който не може да се отнася равнодушно към тези процеси, формите, в които те протичат", подчерта Медведев, цитиран от ИТАР-ТАСС. Повторното преброяване на гласовете потвърди победата на комунистите и установи, че не е имало нарушения на вота на 5 април, заяви говорителят на молдовската ЦИК Юрий Чокан. Комунистите ще разполагат с мнозинство от 60 мандата в 101-членния парламент.