Според доклада в сега действащия Наказателен кодекс на България съществуват сериозни пропуски, които възпрепятстват ефективното съдебно преследване на престъпления според международните стандарти. Много закононарушения според международното право не са ясно дефинирани като престъпления в българското законодателство, е заключението на експертите. Принципите на наказателна отговорност не били определени в съответствие с най-стриктните изисквания на международните норми. Освен това съществуват много пречки за съдебно преследване и екстрадиция.
Въпреки че България е криминализирала и определила в особената част на Наказателния кодекс престъпленията като убийство, изнасилване, насилствена проституция, незаконно лишаване от свобода и незаконно преследване, които са престъпления срещу човечеството според Римския статут, те не са включени в глава 14 и следователно не подлежат на универсална юрисдикция.
Други престъпления срещу човечеството като физическо унищожение, поробване, сексуално робство и други не са изрично и ясно определени в българското законодателство, а само някои от техните елементи се съдържат в особената част на Наказателния кодекс. Незаконно депортиране на население и изтезание са включени в глава 14, но са криминализирани единствено като военни престъпления.
Заключението на експертите от "Амнести интернешънъл" е, че в момента България е безопасно убежище за чужденци, извършили много от престъпленията според международното право, извън територията на страната, срещу други чужди граждани. Съществува вероятност лица, издирвани от Международния наказателен съд и други международни съдилища, да не бъдат задържани и предадени поради липсващите или неясни определения на престъпните деяния в българското законодателство.
УБЕЖИЩА
Докладът, критикуващ българското законодателство, е част от поредицата "Край на безопасните убежища" на правозащитната организация "Амнести интернешънъл". В нея се анализират държавната практика и законодателствата на всичките 192 страни, членки на ООН. Всеки от докладите цели да помогне на адвокати, жертви и техните семейства да идентифицират държави, където заподозрените в престъпления според международното право могат да бъдат подведени под съдебна отговорност.
