|
| Виктор Пасков |
не след дълго ти пак ще си хумус.
В къс от делва - от древната глина направена,
ще си спомен за мед и за кумис.
Виктор Пасков, из неиздадената му стихосбирка
Виктор Пасков почина в Берн след тежки усложнения при белодробно заболяване, съобщиха близките му за агенциите. Тялото ще бъде пренесено в България и погребано тук.
Писателят е роден на 10.09.1949 г. в София. Завършил е гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свирил е в различни джазови формации; до 1980 работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964. Публикува разкази и новели в литературни периодични издания. Втората му книга "Балада за Георг Хених" излезе първо в списание "Септември" и бързо стана литературно събитие. Публикувана е във Франция (1989) и е преиздадена от изд. Seuil през 1990. За нея получи Голямата литературна награда на Бордо (Франция). Преведена е също в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария. Следващите книги на Пасков - "Ций Кук" (1991), "Германия - мръсна приказка" (1992), "Алилуя" (2001), "Аутопсия на една любов" (2005), "Гледната точка на Гоген" - сборник с разкази, утвърдиха името му на сериозен български и европейски писател. За книгата си "Аутопсия на една любов" той стана лауреат и на наградата "Хеликон".
Автор е също така на киносценариите "Ти, който си на небето", "Индиански игри", "Пльонтек" и "Духове".
-----------------
Отиде си един много талантлив човек. Не, не ми се пише в такава гама.
Виктор Пасков е много, много добър писател. Голям майстор е. Така по бива.
Хубавото на литературата е, че дава възможност да се избегне това неприемливо, мартирологично "беше"... Ако си добър, си добър завинаги - ето я кротката утеха на словесността.
Когато прочетох за първи път "Балада за Георг Хених", бях във възторг - голяма книга на блестящ автор се появи в България и никаква цензура, никакъв режим не попречиха. Значи може да се пише и тук, казах си тогава. Доколкото си спомням, Павел Вежинов - друг наш майстор, помогна на неизвестния още автор при литературния му дебют.
И в прозата, и в музиката, и в публицистиката, и в живота си Пасков влагаше страст и някакъв почти чудовищен стремеж към възможните за човека предели на перфекционизма - той искаше да е най-добрият. Желанието спохожда и други; работата при него е, че доста често го постигаше.
Той плодеше адмиратори и несъгласни; само равнодушие нямаше наоколо му. Дори несъгласните обаче бяха впечатлени - думите при този човек добиваха яркост и многозначителност, за каквато дотогава те са таели едва смътни подозрения.
Както и да е - Пасков ни напусна, мина в сферата на баладичното. А там, както се знае, смъртта е само троп, стилистичен похват. Тази сфера винаги му е подхождала, дано в нея намери покоя, така рядък за него приживе.
----------------
"Ако искаш да си военен - бъди генерал. Ако искаш да си свещеник - бъди папа". Казала го е майката на Пабло Пикасо. Аз искам да съм Пикасо в това, което правя. Не искам да бъда на средно ниво в нищо".
"Аз общувам преди всичко с музиканти и избягвам да общувам с писатели, защото не обичам да се споделям. А може би така е редно - писателят е единак и споделя сам себе си на листа. В музиката съществува някаква конкретика и яснота, затова аз предпочитам да общувам на нейния език".
"Често трагична случка ражда творчески акт. Затова се иска много сила, дух и вяра в призванието. Или съвсем целенасочена автотерапия, каквото е творчеството въобще."
Виктор Пасков
---------
