Шефът на правната комисия Янаки Стоилов (на заден план) подсказваше на съпартийците си при гласуването на промените в закона за съдебната власт. |
От опозицията разкритикуваха промените с мотива, че следствието става административно зависимо от прокуратурата, което ще пречи на неговата работа. "Между следствието и прокуратурата има доста неизяснени взаимоотношения, което ще затрудни допълнително досъдебната фаза", коментира Елиана Масева (ДСБ). Според нея административното подчиняване на следователите на държавния обвинител е доста опасна тенденция. "Ако се търси работа на следователите, трябва да се разширят компетенциите им", каза още Масева. Според ДСБ следствието и прокуратурата трябва да са в изпълнителната власт, за да подлежат на контрол. За това също е необходима промяна на конституцията.
Правомощията на следователите бяха драстично орязани преди 3 години с новия НПК, който повери разследването на дознателите в МВР. Част от следователите, които са несменяеми магистрати, тогава бяха преназначени като прокурори и съдии. Останаха обаче около 500 души, които на практика само получават магистратската си заплата, без да имат работа.
Парламентът реши още, че ако някой е бил магистрат поне 5 години, но е напуснал системата, може да се върне без конкурс. "За кого ли се прави тази поправка", питаха се юристи вчера. Депутатите приеха предложението на Масева назначаването на административни длъжности да става чрез тайно гласуване. Вносителите от Министерския съвет бяха заложили явно. Темата, че вотът за шефове трябва да бъде открит, отвори министърът на правосъдието Миглена Тачева. После обаче и самата тя се отметна от становището си. През следващите месеци Висшият съдебен съвет трябва да назначи около 200 шефове на всички нива в системата, тъй като изтича мандатът на настоящите. И досега процедурата винаги е била тайна.
Това е третото изменение на ЗСВ от приемането му през лятото на 2007 г.
ДЕЖА ВЮ
В ЗСВ за пореден път бяха разписани структурата и функциите на прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Ако някога заработи, тя ще позволи лесен и бърз достъп и обмен на данни между прокуратурата, МВР, МО, ДАНС, министерствата на правосъдието и на финансите. В тази система от 1995 г. насам са потънали над 14 млн. лв.