Бедният Йов бил кротък, богат човек. Притежавал многобройни стада, неизброими кокошарници, пълни кошари, транжорна и цехче за колбаси и опаковане на пилешки кълки. Накратко, бил изключително добре пласиран в хранителния бизнес. Семейството му се радвало на пълно благоденствие.

Дъщерите му били щастливо изпоомъжени за рокзвезди, футболни величия и полубожества от развлекателната индустрия. Жена му страдала единствено от липса на подходящ диетолог, което напълно се компенсирало от тестето кредитни карти с благороднометални оттенъци в чантичката.

Освен изброените блага, Бедният Йов притежавал нещо много по-важно - непоколебима вяра в пазарната икономика и свръхестественото. Знае се, че едното не може без другото. Всички дилеми Йов решавал от гледна точка на закона за търсенето и предлагането и нещата вървели от добре към прекрасно.

Един хубав ден в градчето влязъл странен керван и спрял пред изоставена конюшня в периферията. След два дни отпред цъфнала скромна табела - Велзевул Нефилим Кемикълс. На събитието никой не обърнал внимание, тъй като в момента течал животновъден фестивал, на който любимият коч на Йов обрал всички награди.

След месец се случило първото нещастие - кравите на Йов полудели, а едно от пастирчетата се удавило в кладенеца. Веднага плъзнал слух, че двете неща били свързани, и напразно адвокатите доказвали, че пастирчето не било в ред още по рождение и ставало въпрос за обикновен трудов инцидент. Строга комисия решила кравите спешно да бъдат откарани в съседния град, където да бъдат унищожени. По-късно се разбрало, че не били унищожени, а превърнати на консерви и продадени на някакво полудиво племе от западното крайбрежие на Черно море. В операцията била замесена мафия, близка до санитарните служби.

Междувременно конкуренцията се снабдила с животворна ваксина и паниката лека-полека затихнала. Бедният Йов се принудил да продаде опразнените обори на Велзевул Кемикълс, където компанията вдигнала разкошен рисърч център от кирпич и стъкло.

Не след дълго странна болест нападнала кокошарниците. Пернатите започнали да мрат като мухи, жителите на града нахлузили поголовно специални предпазни маски марка "Велзигуард", а на входа на заведенията започнали да мерят принудително температурата на клиентите. Работата приключила с изтребване на кокошките, пуйките, патиците и врабчетата на Йов, а малко след това Велзевул Кемикълс пуснала в продажба препарата "Флумастер".

Последният удар бил нанесен от необяснима овча епидемия с елементи на пандемия. По установената спешна процедура стадата на Йов били прекарани под ножа, а на фирмата била наложена солена глоба за лоша хигиена в кошарите.

Междувременно Велзевул Кемикълс притежавала вече три небостъргача в центъра, а членовете на местната управа, начело с кмета се водели до един консултанти в отдел "Смърт на вируса".

И така, Бедният Йов видял как за нула време всичко спечелено с честна експлоатация се обърнало в прах и дългове. Жена му, естествено, го напуснала, дъщерите спешно заминали за Шарм-ел-шейх, а персоналът на фирмата бил перманентно в болнични. Йов, обаче, не се отчаял, нито заподозрял нещо - вярата му в чистата и свята конкуренция била непоколебима. Разплатил се с кредиторите колкото могъл и се оттеглил в последната останала собственост - скромна пещера в планините наблизо. Там се отдал на рев, пост, молитви и размишление. На третата седмица го озарило свише. Вдигнал телефона и се обадил на един братовчед, наскоро пенсиониран от Специалните служби, но запазил дълбоки връзки в сектора. Двамата основали компанията "Пфитцер-Йов Фармасеутикълс". Само след месец в региона успешно се развихрила първата епидемия от камилски грип. Когато паниката достигнала необходимата кулминация и транспортният бизнес в околностите замрял, на витрината на компанията се появила следната реклама:

"Чудодейна ваксина "Кемъл-Лайт" - 5 динара флакончето. Отстъпка за транспортни фирми. Пазете се от имитации. Patents pending!"