Заради пламенните действия на господата Юруков и Радонов СДС навръх армейския празник битува в пространството с две командвания, които можем да наречем върхушка и алтер-върхушка. Ужасно трагична история, в която шепа народ се карат чий пръст да сочи правата линия.

Според анализатора Дайнов ("24 часа") проблемът е в някаква степен естетически: "...На сцената излезе спонтанната, истинска, искрено бликаща грозотия, произвеждана от хора с истински грозни души... Грозните по душа се опитват да вкарат варварството в синьото пространство". Въобще в българската политика по наблюденията на автора е настанало време разделно - "душевната грозота" срещу "нормалната душевност". Другата разделителна линия е по оста цивилизация-варварство.

Политгрозотията е предмет на дискусия и в интервю на естета Георги Лозанов с Минчо Спасов (пак "24 часа"). Интервюиращият нарича Яне Янев "гукащ пощенски гълъб" на ДАНС, на което чичо Минчо възразява: "Но мисля, че е твърде поетична метафората за гукащия пощенски гълъб, защото той е кръстоска с грозно грачещ гарван". (Особения профил на Янето допуска сравнение и с хищна птица - с по-страховито изразена човка.)

Големият български политик Дядо Цар, чийто внушителен клюн функционира като красив родови белег, споделя автоиронични мисли със списание "Тема": "Пенсионната възраст е към 60 години, а аз съм на 72. Значи тук ме експлоатират безмилостно"... Приятен добродушен дядовски хумор. Темата обаче подсети прелитащия за жалката постъпка на внучка му Калина Муньова, която си повреди хубавото лице, подлагайки се преди години на ринопластика. Язък!

...А манджата в заглавието на текущия прелет иде във връзка с Деня на храбростта и мълчанието на агнетата. Покрай всеки подобен празник пресата се пълни със снимки на трупове. Който яде месо - ще го преглътне. Но според прелитащия умрелите животни са не само грозна гледка. То си е, де вика Дайнов, избор между варварството и цивилизацията.