Пасеше си овчарчето Серафимчо стадото, все на тучна паша го водеше и, подпряно на някой пън, си дуеше на воля дудука, огласяйки околността с мотиви от "Вълшебната флейта", които ги подсказваше в ухото му новичкият му iPod. Но не щеш ли, в един хубав ден, който нямаше да е повече такъв, забеляза вълк. Вълкът нагло се облизваше и фиксираше с кръвожадно око едно поотлъчило се агънце-багънце.

- Помооощ! - взе да вика по джиесема си овчарчето. - Вълк!... Вълк!

Тревогата стигна до авджиите в селото, тъкмо бяха в кръчмата.

- Ха! Серафимчо - възкликна най-дъртият, - това е твоят глас!

Авджиите грабнаха чифтета и хайде на баира! Изкачиха го с изплезени езици, които се червенееха и ветрееха като едновремешни пионерски връзки, но тук вълк, там вълк - няма вълк. Гюрултията ли го подплаши, овчарчето ли лъжеше...

- Нема к`во да умуваме - почеса се по темето най-дъртият, - овчарчето лъже, та се кине! Никъв вълк не имало, само дето се изпотрепахме от търчане.

- И огладнееме! - обадиха се хорово другите авджии.

- Ами да! - съгласи се най-дъртият. - Затуй викам да гътнем едно агне за компенсация и да го врътнем на чеверме, па да си направим един работен обяд!

Речено-сторено. Гътнаха онуй, дето се беше поотлъчило, та да не се поотлъчва повече. Хапнаха юнашки, па шляпнаха Серафимчо по вратлето - друг път да не лъже. И се разотидоха.

Подкара пак Серафимчо стадото, дуейки на дудука си мотиви от "Вълшебната флейта", но след някой и друг ден що да види: ей го кръвожадният вълк, фиксира една мериносова овца.

- Помооощ! - пак взе да вика по джиесема Серафимчо. - Вълк!... Вълк!

Пак наизскочиха авджиите и развяха по върлото езици.

- Абе - запъхтени си разправяха пътьом, - галиба лъже това овчарче, нъл' има пакет от безплатни минути, та се чуди какви да ги плямпа по джиесема, ама все пак да видим...

Поогледаха - пак никакъв вълк. И гътнаха баш мериносовата, та хубав курбан стана за компенсация. А на тръгване шляпнаха Серафимчо по вратлето с таквоз старание, че то стана по-алено и от езиците им.

... Днес тъй, утре тъй - посъкратиха се овцете в стадото като във фирма пред фалит. Току се появи кръвожадният вълк със злокобния си фиксиращ поглед, Серафимчо се развика по джиесема, дотърчат авджиите с изплезени езици, па гътнат бройка за компенсация.

- Бе знаем, че лъже - винаги си викаха пътьом, - ама да идем все пак...

Само едно шиле остана накрая в стадото и него го врътнаха на чеверме за компенсация... Тръгна тогава овчарчето сам-самичко по баира, дуеше си по навик дудука, но някак тъжно звучаха мотивите от "Вълшебната флейта". И изведнъж усети, че някой го фиксира кръвожадно.

- Помооощ! - викна по джиесема Серафимчо. - Вълк!... Вълк!

Наизкочиха авджиите, па се почесаха по теметата.

- Бе докога ще не лъже туй овчарче? - рече най-дъртият. - Къв вълк при тая пълна липса на овце?!

- Ай стига ни е лъгало, мамка му и овчарче! - ревнаха хорово авджиите.

Па се разотидоха по домовете си. И повече не чуха джиесема на Серафимчо. Нито пък нещо за него. Е, колчем някой се сетеше да го потърси, приятен женски глас му съобщаваше, че телефонът на абоната е изключен или е извън обхват. И второто беше по-вероятно.