Краят на един мандат обикновено катализира трескаво раздаване на трайни постове, обществени поръчки и държавни пари за партийни цели. И в никакъв случай не е време за приемане на крайъгълни закони, особено в тежки сфери като образованието. Буквално няколко седмици преди парламентът да се разпусне обаче, законопроектът за училищното образование най-сетне си проправи път измежду процедурните хватки и стигна до дневния ред на просветната комисия. Друг е въпросът дали някога ще излезе оттам и защо въобще в последния възможен момент възникна този законотворчески инат.



Настоящият екип на МОН има безспорни заслуги за въвеждането на поредица от сериозни реформи в средното и висшето образование, но сред успехите му положително не стои нито един нов закон. И последният му проект вероятно ще има същата съдба. Въпреки че заложените в него идеи целят да обърнат системата с хастара наопаки, полемиката отдавна излезе от рамките на експертното. А сега заплашва и директно да скочи в предизборната кампания. За много хора например основната гореща точка в закона, който иначе променя структурата на средното образование и връща позабравени дисциплинарни мерки, като не на последно място реформира и съдържанието на учителската кариера, остава спорът за т.нар. забрадки. Прословутите "забрадки" бяха нарочени като причина вицепремиерът Емел Етем да пресече опита на коалиционния си партньор от НДСВ да прокара закона през кабинета в отсъствието на министър-председателя. Истинската причина за поведението на Етем има съвсем различна етимология и трябва да се търси в специфичните интереси на електората на ДПС. За НДСВ и специално за Вълчев пък приемането на проекта е от изключителна важност, тъй като, добър или лош, законът ще бъде огромна червена точка в предизборната кампания на топящата се като сняг на мартенско слънце царска партия.

След първия фалстарт проектът мина тихо и кротко през Министерския съвет без повторни забележки и в крайна сметка влезе в парламента на 30 март. Там обаче с процедурни хватки ДПС успя да го протака цял месец чак до 29 април. Дори за напълно непросветените с парламентарната практика е ясно, че проект от 240 текста не може да бъде гласуван за оставащите преброени парламентарни дни. Сякаш предусещайки точно това, на първото обсъждане на проекта преди празниците депутатите и екипът на МОН изнесоха доста сдържан спектакъл въпреки очакванията за обратното.

Трябва да се знае, че парламентарната комисия по образование работи изключително дисциплинирано и конструктивно. Заседанията й рядко продължават след 18 часа. Вероятно защото след този час депутатите не са така продуктивни. Заседанието на 29 април не прави изключение. Залата се пръска по шевовете от



дошли да не изпуснат зрелищния сблъсък



на идеи между ДПС в лицето на Местан и НДСВ в лицето на Вълчев.

Враждата между Местан и Вълчев е известна и се корени в тотално различните им възгледи за реформата в образованието. Идеите за промени на Вълчев неизменно са свързани с оптимизация и изрязване на неработещите части от системата, които в почти всички случаи са в районите, населени компактно с избиратели на ДПС. Затова и усилията на партията на Доган често еднозначно са насочени към защита интересите на електората. Депутатът от ДПС има по-дълъг опит в парламентарните битки в областта на образованието. Именно той миналата година ожесточено брани запазването на стандарта за изучаване на книжовния български език противно на твърденията в тръгналата наскоро подписка. Малцина знаят малко обсъждан факт от биографията на председателя на просветната комисия - завършил е българска филология.

Почти няма предложение на просветния министър, което да не е срещнало отпор от Местан. И обратното. Типичен пример за това е политиката за оптимизация на училищната мрежа, която се отразява предимно на селските училища. Миналата година Местан застана на страната на експертите, които остро критикуваха системата за оценяване на матурите. Наскоро Вълчев пък се противопостави на идеята на Местан висшите духовни училища да се преобразуват във висши училища, като преминат изискващата се от закона акредитация. На първото обсъждане на просветния закон обаче тактиката беше изцяло нова - на министъра първо му се наложи да изслуша декларация срещу споменатата вече подписка, протестираща срещу несъществуващо решение от несъществуващо заседание на комисията. После трябваше да изчака и вълнуващия проект за обществените библиотеки, защото в залата се оказва зам.-министърът на културата Надежда Захариева (ДПС). Затова пък когато най-сетне идва неговият ред, министърът надълго и нашироко представя закона, макар да се очаква, че всички в залата са го чели поне веднъж, щом са там.



Какви са всъщност основните промени?



Най-важната е въвеждане на нова образователна структура, според която основното образование ще се завършва след VII клас, а не след VIII, както е сега. Предвижда се още гимназията да се раздели на два етапа. Първият е до Х клас и след завършването му учениците ще получават свидетелство, но без право да продължат образованието си във висше училище. Вторият етап завършва с матури и с диплома, която е билет към висше образование. Всеки етап ще се завършва с изпити, като резултатите от тестовете в края на VII клас ще служат за прием в елитните гимназии. С проекта са прави опит за затягане на дисциплината в час и да се ограничат случаите на насилие в училище. Ще има оценки за поведение, познати от времето на соца, а в края на годината класният ръководител ще пише характеристика на ученика. Учителят ще расте в кариерата по строго определени стъпала, всяко от които си има конкретни изисквания и заплащане.

Въпреки фундаменталната материя депутатите почти не участват в дискусията. Единствено Димитър Камбуров от ДСБ взима думата, за да повдигне една твърде чувствителна тема за ДПС. Ще има недоволство в селските и слабо развитите райони от новата образователна структура, защото ще се налага децата да ходят в големите градове, за да продължат образованието си, предупреждава десният депутат. Според него е възможно родителите изобщо да не пуснат децата си да пътуват, т.е. отпадащите от училище ще се увеличат. Сега по-голямата част от учениците захвърлят учебниците след края на основното си образование, тоест след VIII клас. При проекта на Вълчев децата ще отпадат с една година по-рано, а това не означава нищо друго освен разрастване на неграмотността, особено в регионите, където ДПС е основен политически властелин. От друга страна, промяната ще обрече на безработица много селски учители, дори ще доведе до закриване на още училища. Нищо от това обаче не повдига градуса на настроенията в парламентарната комисия. Накрая дискусията е прекратена, за да продължи следващия път - евентуално тази седмица, с мнения на неправителствения сектор.

Очевидно парламентарната дискусия все още предстои, но идеите, заложени в закона, вече погълнаха значителна експертна и обществена енергия. Дори те чудодейно да бъдат пришпорени до окончателно приемане в следващите седмици, е трудно да се прогнозира доколко ще има енергия за въвеждането им в действие от новото правителство. Може би показателен за това е случаят с друг неосъществен проект на МОН - за научна стратегия. Освен че не можа да намери подкрепа сред научните и политическите среди, този текст загуби единствения си естествен съюзник - самия министър, който преди празниците заяви, че сега дори той не би внесъл отново същия вариант. Ако ентусиазмът за новия просветен закон остане на същата точка на замръзване, ДПС ще може да запише в актива си поредната - макар и мълчалива и прикрита зад други каузи - победа в коалиционното боричкане. А същинската дискусия за големите проблеми в училището и техните решения отново няма да се състои.