Българският народ е изправен пред въпрос с историческо съдържание: за какво ли му е държава?

В конституцията примерно пише, че частната собственост е неприкосновена. Обаче някакви лица влезли в съприкосновение със собствеността на столичанина Ангел Мавриков, при което едното лице завърши жизнения си път в гаража на Мавриков. Убиецът е задържан, на следващата нощ домът му влиза в съприкосновение с огнената стихия. "Вендета с огън", както пише "24 часа" (и другите) - "Роми запалиха къщата на гарда, убил техен авер крадец".

Полицаите били наблизо - дошли по някое време, ама не бързали. Да не си опърлят униформата сигурно. "За какво ни е полиция", пита се по този повод "Труд". За какво ни е наистина? Хората очевидно имат някакви криминални идеи как да си решават проблемите. А полицията не е ясно има ли въобще идея за какво служи.

От държавата ли да се пазиш, от бандюгите ли?

"Масово следене и ниска разкриваемост" в борбата с престъпността отчита прокуратурата в доклад, цитиран от "Дневник". За 2008 г. МВР получавало дневно по 13 разрешения за следене: Биг брадър те наблюдава, слухти и си прави изводи. Разкриваемостта на престъпленията пък паднала от 52% на 48 процента.

"Правителството изненада София с опит за национализация на боклука", пише пак "Дневник". (Още ли са изненадани? "Сега" съобщи това в събота!) Тоя боклук какво ли не го правиха - беше приватизиран, увълчен, частично общинизиран, сега пък ще минава на държавна отговорност. Какво търси държавата в боклука и съответно - какво търсим ние в нея? Някой ще каже, че мястото на държавниците ни е точно там - на сметището. Всъщност и там не са безопасни. "Закон за боклука в София предвижда: Такса смет според парите за тока", информира "Труд". А защо не според количеството приети медикаменти или според чорапите, които сме скъсали? По броя на зъбите?... Има толкова много интересни критерии!

Какво да ви кажем, граждани и гражданки на Република България... Пазете се взаимно!