|
| *** |
- Бесен съм, Панайотов! - му викам. - Премиерът постъпи ама досущ като балкански тарикат. Не бива така - броени дни преди изборите да променяш правилата им, само и само да биеш противника служебно!
Оня ме гледа дълго, задълбочено и иронично:
- Дребномащабно гледаш на света, комшу. Бих казал дори дребнаво. Има по-важни неща в живота. Знаеш ли колко е разстоянието оттук до луната? Колкото 13 милиона 723 хиляди и 29 обиколки на нашия блок.
- Добре, де, бая ходене си е това - махам с ръка. - Далавераджийството обаче ни съсипа, бе, Панайотов. Сделката на държавата с подставената новобогаташка на Доган Ирена Кръстева е подозрително криминална отвсякъде. Душата ми е потресена до дъното си.
- Не можем и не можем да избягаме от себе си, а! Миниатюрни душички, миниатюрни проблемчета, миниатюрни разсъжденийца! - презрително се усмихва съседът. - А замислял ли си се колко огромна е реалността? Нашата планета е възникнала преди около 2 милиарда години и досега е обитавана от повече от 75 милиона животински видове.
- Ухаа, стига, бе! - подсвирвам от изненада, но не желая да отстъпвам от гражданската си позиция. - И какви обещания на предишните избори, помниш ли, какви метани, какви кандърми, и после кво, после нищо, останаха си неразследвани и ненаказани корупционните практики, кражбите, БТК, "Тракия", външният дълг, крадените мадридски имоти, ала-бала.
Презрението на Панайотов нараства видимо:
- Наистина не мога да те разбера, съзнателно ли искаш да живееш като елементарна еднодневка или просто не разбираш колко простееш с тези простащини - процежда високомерно той. - Наясно ли си, че само във видимата част на Вселената има 158 милиарда на 1 041-ва степен небесни тела и още толкова плюс минус 4 - 5 черни дупки, представяш ли си!
Често казано, не успях да си ги представя.
После дълго мислих. Прав е. Кои сме ние, в края на краищата?
Прашинка в окото на Вселената, това сме ние. И то само на нашата си Вселена, да не говорим въобще за простиращите се след нашата Вселена по-нататъшни Вселени, за фундаменталните Вселенски необозримости, за Вселенския патриарх и прочие!
Бледа нуличка в числото на безчислената безкрайност, баш такива сме си ние, в края на краищата. Незабележима дробна чертичка под всеобемащата многочисленост на неизброимите цифри, на практика несъществуващо ъгълче в опнатата права на вечността!
И сме седнали, вместо да се засрамим от прашинкостта си, вместо да се свием свенливо в нулевостта си, да се косим за дребни политически глупости като премиерските тарикатлъци и да се стресираме от едноклетъчни граждански дертове около илинджийствата на подлогата Кръстева.
Дето се вика, глей ни тъпия егоцентризъм!
И празното самочувствие ни глей!