|
12 Май 2009 19:06
по темата на тигъра
в. „Република“:
Братя Чорни, Тайванчик и сенчестите руски капитали в Европа
Една история за особения интерес на криминалния руски бизнес към държавите с гъвкаво прилагане на закона и толерантност към заобикалянето на правилата*
Джалoл Хайдаров е бившият финансист на групата на братята Майкъл (Михаил) и Лев Чорни, който дава ексклузивно интервю за италианския в. „Република“ и разказва за връзките на руската мафия в Италия. Също като братята Чорни и задържания във Венеция и смятан за бос на измайловската криминална група Алимжан Тохтахунов-Тайванчик Хайдаров е узбекистанец. Той работи по управлението на активите на братята Чорни до 2000 г., когато след три последователни опита за убийство се укрива в Израел, където получава защитата на правителството в Тел Авив.
Причината редакцията на „Капитал“ да публикува най-важните моменти от този текст е не само активното присъствие на Майкъл Чорни в бизнеса, приватизацията, медийния и спортния живот на България. Най-добро обяснение за важността на тази публикация дават думите на заместник-прокурора на Венеция по борбата с мафията Франческо Фавоне пред „Република“: „Изпирането на милиони долари чрез придобиването на проблемни предприятия не само може да мине незабелязано, това дори може да предизвика аплодисментите на някои, които виждат в тези „свежи капитали“ нови работни места. Но да виждаш в мафиотски капитали благосъстояние не е нищо друго освен политическо късогледство.“
Алимжан Тохтахунов е твърде сложно име, за да бъде добре запомнено. По света го наричат Тайванчик, или Китаецa - заради дръпнатите му очи, отличаващи идващите от Узбекистан. Тайванчик е роден в Ташкент и на 1 януари отпразнува своя 53-и рожден ден в затвора във Венеция. Тайванчик е способен да обясни докъде се е разпрострял в Италия руският неокапитализъм - с какви капитали, по какви канали, съучастия и сделки. Алимжан Тохтахунов може да обясни защо сред руските капиталисти с мирис на мафия (Семьон Могилевич, Григорий Лучански и преди всичко - както ще видим в това разследване - братята Майкъл и Лев Чорни) се налага убеждението, че Италия със своето доста гъвкаво законодателство е „слабото звено“ на Европейския съюз.
В днешна Москва Апенините изглеждат като пристан за мръсните пари, които бягат от пълната неопределеност и непредвидимост на перспективите в Русия. Тези капитали, родени от насилие и корупция по времето на Елцин, в днешната Русия на Путин търсят узаконяване и сигурност на Запад. Те искат да бъдат на места, пазени от меки закони и добри международни отношения. А за това, според руските мафиоти, какво по-хубаво има в Европа от приятелството между Владимир Путин и премиера на Италия Силвио Берлускони?
Италия и нейното правителство се оказват неспособни в момента да схванат шизофреничната реалност в днешна Русия. Както я определя Юрий Афанасиев, „това е една корпоративна държава, в която правата на собственика се определят от отношенията, които той има с властта; една правова държава, която игнорира писаното право; един западен модел на развитие, покварен от „азиатското“ наследство на Руската империя и на тоталитарната болшевишка държава“.
Връщаме се обратно към историята с Тайванчик, способна да разкрие руско-италианските интриги, опасностите, надвиснали над главите ни, и катастрофалния ефект от един безгрижен икономически цинизъм, който води до една нехаеща външна политика. За главните действащи лица в тази история сега разказва един узбекистански бизнесмен - Джалoл Хайдаров, закрилян в Тел Авив от израелското правителство. Един „разкаял се“, който довчера е бил приятел на Тохтахунов и близък сътрудник на братя Чорни, бивш финансов директор на второто в света сдружение за производство на алуминий (2.4 млн. тона през 2002 г.). Днес Джалoл Хайдаров е свидетел на обвинението срещу Майкъл Чорни, разследван в Израел за изпирането на 643 милиона евро в сделка за 20% от акциите на израелския национален телеком „Безек“.
Това е една поучителна история, която „Република“ възстанови на базата на тридневния разговор с Хайдаров. Както разказва самият той: „Това е тайната на мръсните руски пари в Италия. Във вашия затвор е една ключова фигура за мафиотския капитализъм.“
Тайванчик е на топло във Венеция за една дреболия: фалшифицирал финалите на фигурното пързаляне на олимпиадата в Солт лейк сити през 2002 г. Това е и причината американското Федерално бюро за разследване (ФБР) и прокурорът на окръг Южен Ню Йорк Джеймс Коми искат неговото екстрадиране в САЩ. Нещата се развиват така: През последните дни на 2001 г. Тайванчик е притиснат - във Франция полицията е по петите му и чака само да изтече разрешителното му за престой, за да му пожелаят приятен път и да го изпратят обратно в родния му град Ташкент в Узбекистан.
Притиснат до стената, узбекистанецът решава да извади на масата предложение, на което не може да се откаже - френски паспорт срещу осигурен златен медал. Във Франция един доброжелател обещава да му помогне да получи гражданство, ако в замяна осигури на французите злато на зимната олимпиада. Защо не? Тайванчик се захваща за работа. Схемата е „смазана“ чрез руски комисар, негов познат, който от своя страна държи в ръцете си двама или трима международни съдии. Така на 12 февруари 2002 г. Тайванчик говори по телефона с майката на френската състезателка Марина Анисина. „Имам една добра новина. Не могат да ми попречат, така че слушайте. Ще направим от дъщеря ви олимпийска шампионка. Вчера французите помогнаха на една двойка руски кънкьори - Елена Бережная и Антон Сихарулидзе, на 18-и руснаците ще помогнат на французите. Дори Марина да падне, ще направим от нея номер едно.“ Точно така и става. На следващия ден съдиите ощетяват италианците Барбара Фузар Поли и Маурицио Маргальо (които накрая трябва да се задоволят с бронзов медал) и на финала присъждат триумфа на французите Марина Анисина и Гуендал Пейзера.
Но олимпиадата не носи късмет на Тайванчик. Телефонното обаждане до майката на френската спортистка е засечено от полицията и което е по-лошо за него - специалните агенти на ФБР са вече в Италия. Дискретно го проследяват и когато моментът назрява, посочват на италианската полиция трите адреса, на които е възможно да бъде безпроблемно заловен Тайванчик. Откриват го на 31 юли.
„Вашият проблем е да разберете кой е Тайванчик. Вие, италианците, не знаете ли? Можете ли да си представите защо след ареста му в Москва се вдигна дандания, която продължава и досега? Но за да разберете това, трябва да знаете какво е групата на Чорни днес: тяхна собственост са 80% от алуминия, произведен в Русия, 40% от медта, 60% от цветните метали, 30% от строителството и самолетостроенето. Прибавете към това и някои заводи от някогашната автомобилна индустрия…“
Намираме се в един хотел в Израел. Джалoл Хайдаров е в своето кресло. Пред френския вестник „Монд“ от 28 ноември той вече обясни: „Историята с руския алуминий е доказателство за срастването на държавния апарат с бандитските кланове.“ Краката на Хайдаров са кръстосани и ръцете му се движат бавно. Пръстите му са дълги и заострени като на пианист. Занятието му е било повече от трудно: той е бил заедно с братята Майкъл, Лев и Давид Чорни в техния път към завладяването - с добро, но най-вече с лошо - на целия сектор за цветни метали в Русия. Срещал се е с адвокатите, професионалните убийци, министрите, бизнесмените, банкерите, финансистите и тайните агенти, въвлечени в една битка без граници, довела до две кървави войни и стотици мъртви. Ще разкажем само за някои. За контрола над завода в Красноярск на 11 април 1995 г. умира Вадим Яфузов, зам. генерален директор на завода. Застрелват го в главата в колата пред къщата му. След три месеца умира Олег Кантор, изпълнителен директор на „Югорский банк“, която контролира завода. Убиват и телохранителите. Довършват президента, разпаряйки тялото му от гърлото до корема. В късното лято на 1995 камбаната бие за представителя на американската компания АИОК Феликс Лвов, който току-що е пристигнал в Москва. Двама агенти на руската Федерална служба за сигурност (ФСС, наследник на познатата от миналото КГБ), неясно истински или фалшиви, го отвличат на летището в Шереметиево. Намират разложеното му тяло на 180 км с куршум в главата. След няколко месеца Trans World Group на Чорни успява да постави под контрол завода в Красноярск. Хайдаров казва: „Така стоят нещата в Русия и ако се изключи руската магистратура, всички знаят това. И така, за да се разбере кой е Тайванчик, трябва да се знае кои са хората, за които работи, какви са методите и системата им на работа. Чуйте сега кои са Чорни…“
„Представете си една торта. Разделете я наполовина. Половината от дейността на Майкъл, Лев и Давид Чорни е легална, другата половина е престъпна. Тази втора половина ще я наречем захранваща, тъй като светлата половина, техният бизнес, се поддържа, захранва и расте благодарение на черната, престъпна половина, която е изцяло в ръцете на мафиотите. Казват се Сергей Аксениев, Сергей Попов, Антон Малевски (официално обявен за мъртъв, но кой знае). Контролират от 2000 до 3000 въоръжени мъже от Измайловскo-Подолския картел от банди, който контролира един краен квартал (Измайлово) и едно предградие (Подолск) на Москва. Ако човек се замисли за края на Феликс Лвов и за закупуването на завода в Красноярск, разбира колко полезни могат да са убийците за бизнеса. Допреди десет години, когато още не бяха влезли в Trans World Group, Чорни живуркаха с няколко завода за производство на алуминий. С укрепването на връзките между тяхната група и Измайловскo-Подолската те правят скок.
Заемането на доминираща пазарна позиция Чорни не постигат с последователно завладяване на пазарни дялове, а с убийства и корупция. Редицата от мъртъвци, проточваща се зад завладяването на заводите, е като след война. Всъщност точно така са се наричали войните за алуминия: имало е първа и втора.
Разбира се, алуминият е основният бизнес, с който са известни Чорни, но алгоритъмът на системата работи за всички други дейности на групата. Методът (да го наречем така) е примитивно лесен. Когато адвокатите на групата не успяват да спечелят с добро някоя сделка, предприятие или поръчка, тогава се намесва „захранващата“, или тъмната, половина на бизнеса.
Съществува и разузнаване, което всяка сутрин прави за управляващите нещо като полицейски доклад, който е и рапорт с новини и анализи. Кой какво е направил, кога, как, с кого… Шефът на сигурността на групата Валери Пекенкин е бивш заместник-директор на ФСС. В отдела му работят бивши управляващи от ФСС и Министерството на вътрешните работи. Около 80% от въоръжените мъже, които пазят бизнеса на Чорни, са обучени в специалните части.
Силата, сплашването и жестокостта са позволили на Чорни да се освободи от съперниците и конкурентите си в един процес, който с времето започва да се самозахранва: повече сила - по-малко конкуренти, по-малко конкуренти - повече сила. Сега фактите са следните. Докато за почти цяло десетилетие Чорни са били в Русия като мишки в сирене, сега мишките стават подозрителни към сиренето. Ще го кажа по друг начин, „ташкентските братя“ вече не вярват в политическата, икономическата и финансовата стабилност на Русия. Притесняват се за неопределеността и непредвидимостта на перспективите пред страната. За тях е абсолютно необходимо да изпомпат и стабилизират в чужбина финансовата ликвидност, натрупана в Русия. Това обяснява ролята на Алимжан Тохтахунов в Европа. Тайванчик е като Христофор Колумб за братята Чорни, той е изследовател на непознатите места, разузнавач, който открива нови сделки, завързва неподозирани връзки, създава компании, където да се съхраняват парите. Работил е в Германия, Южна Африка, Монте Карло, Франция, а в Италия за щастие не се е преместил. Единствената му мисия е да скрие на сигурни места парите на Чорни. Разбира се, когато Тайванчик сяда на масата за преговори, не изоставя своя метод със силата на сплашването и прави така, че събеседниците му да не го забравят.
Измежду „силните му страни“ е Александър Добровински (разследван от прокуратурата в Болоня). Александър е един от адвокатите на групата, натоварен със споровете във върховните съдилища, защитник към руските институции за защита на правата. (Хайдаров се смее от сърце). Всъщност се занимава със събиране на информация за навиците на близките на конкурентите, съпруги, деца, родители, любовници... Понякога за Тайванчик е достатъчно да знае някой незначителен личен факт, за да спечели.
„Ето го и вашият проблем: какво е правил Тайванчик в Италия? Разбират го руснаците. Ако в ръцете на американците Тайванчик реши да пропее, цялата мрежа за рециклиране на Чорни, и не само на Чорни, ще се разпадне. Италианците не го разбират. Какъв интерес имат да позволяват да идва в Италия още от този мафиотски капитализъм и неговите методи. И не ми казвайте, че не знаете как и днес Чорни прави бизнес с италианците. Не го казам само така - аз също съм преговарял с италианците от страна на Чорни, но за това ще ви разкажа утре, защото днес съм изморен. Да кажем, че утре ще ви кажа това, което бих казал на италианските магистрати, ако поискат.“
И така според Джалoл Хайдаров, прокурорски свидетел в Израел срещу олигарха Майкъл Чорни, италианците (когато говори за италианци, има предвид италианското правителство и бизнесмени) все още не са разбрали добре какъв апетитен залък е италианският полуостров за руския мафиотски капитализъм. По неговите думи в Италия все още има едно обезпокояващо подценяване на „желанието за Италия“, което изпълва Русия на Путин. Едно обезоръжаващо лекомислие. Както казва Хайдаров: „Само като си помисля за онова, което прави италианският посланик в Москва...“
Това е една история от ноември 2001. Италианският посланик Джанфранко Фако Бонетиотваря посолството за коктейл и модно ревю на кожени палта с марките на Джанфранко Фере, Мила Шон, Джени и Мариела Бурани. Една светска среща, която не убягва на московския всекидневник „Комерсант“. „Бонети - отбелязва саркастично хрониката - аплодира и придружава с живи коментари представянето на ревюто. Той изглежда ентусиазиран, макар и да е трудно да се разбере дали от самите палта или от красотата на онези, които ги носят.“ Списъкът на присъстващите руски гости е дълъг и „Комерсант“ го отразява с болезнена чувствителност. Защото да бъдеш в онази вечер с новия италиански посланик очевидно прави впечатление, особено ако човек се казва Марк Гарбер.
Името на този московски бизнесмен и банкер на пръв поглед говори малко. Но говори много в онзи ноември 2001 на торинската прокуратура и на цялата мрежа на Интерпол, която от май същата година го търси безуспешно по силата на международна заповед за задържане за участие в престъпна организация, целяща трафик на оръжия. Торинският прокурор Паоло Тимпони обвинява Гарбер, че е извършвал трафик на оръжия на Балканите през Украйна, заобикаляйки ембаргото на ООН, в съучастие с фирмата „Синтез“ на Александър Жуков, бивш офицер от КГБ, арестуван в миналото в Сардиния от италианската полиция. Следователно, където и да се намира, Гарбер трябва да бъде арестуван.
Искането за задържане на Гарбер не е тайна, защото международната заповед за това е в мрежата на Интерпол още от 28 май 2001. Освен това италианската преса и телевизия (на които посолството в Москва ежедневно прави преглед) дават широк отзвук на новината за прокурорското разследване на Гарбер. Посолството в Москва е италианска територия, следователно би трябвало бизнесменът, който наблюдава ревюто на кожени палта и хапва от предлаганите деликатеси, да бъде арестуван. Но никой, още по-малко Фако Бонети, не показва никакво притеснение. Заповедта за задържането му ще бъде отменена на 19 декември същата година. Интерпол в Москва ще отговори на италианските власти с една лаконична нота през юли миналата година, че Марк Гарбер е unknown to criminal files (няма криминално досие) и are unknown his whereabouts (не се знае местонахождението му).
Точно това местонахождение вероятно е известно на италианското посолство, което все пак трябва да е изпратило някъде поканата за ревюто на кожени палта.
В канапето на хотелската си стая, Джалoл Хайдаров е разтърсен от раздразнителен смях. Появяването на Гарбер в италианското посолство в Москва разпалва сарказма му. „Вие, италианците... или нищо не сте разбрали, или сте разбрали твърде добре. Казвате, че не знаете какъв мафиотски бос е Тайванчик, държите го в ръцете си във Венеция и искате да го екстрадирате. Един издирван отива на вечеря в посолството ви в Москва, а вашата полиция се скъсва, за да го намери. Направо имам впечатление, че Майкъл Чорни имаше право, като казваше, че Италия му е много интересна.“
Ако искаш да изпираш капитали, докато се изгуби първоначалната им следа, няма нищо по-добро от партньор, който задава малко въпроси и е от една страна с великодушни правила, привидна суровост към онзи, който нарушава нормите и фирменото право, в която онзи, който наглася балансите, рискува най-много някоя глоба. Хайдаров заявява духовито: „Не искам да кажа, че Путин е като Берлускони. Но двамата оставят впечатление, че се разбират отлично. И няма никакво съмнение, че Русия и нейните мафии гледат на „гъвкавостта“ на италианския модел и правила с голямо одобрение.“
Хайдаров излага хрониката на събитията. На 19 юни 2002 г. руската агенция „Новости“ бие барабана: „Италианският модел за връщане на капитали от чужбина се приема в Русия.“ „Опитът, натрупан от Берлускони в легализирането на капитали, представлява за руското правителство отправна точка“, заяви Алексей Волин, говорител на премиера Михаил Касянов, след революционната инициатива, подета от Владимир Путин. Последният обясни много прагматично инициативата за опрощаването: „След като в миналото държавата не успя да създаде условия, за да подтикне предприемачите да инвестират в Русия, сега няма никакво право да търси произхода на завърналите се капитали.“
Кръгът е прост. Русия е корпоративна държава, в която правата на собственика се определят от отношенията с властта. Така осем клана на олигарси могат да контролират 85 процента от 64-те най-големи производствени предприятия и оборотът на първите дванайсет да е равен на държавния бюджет. По тази причина на всеки три месеца в Кремъл, в залата на Екатерина Велика, пред Путин застават олигарсите на Русия. След като на тези събирания правото на собственост (почти винаги произволно) е потвърдено, олигарсите могат да прилагат в своя бизнес „азиатски“ правила от Руската империя или да се възползват от отсъствието на писани правила. Както и от използването на насилие срещу партньорите, притиснати - винаги - в условия на несигурност и следователно на слабост.
Хайдаров се оживява. „Ако не е достатъчно ясно това, което ви казах досега за Тайванчик и Чорни, за способностите за проникване на мафиотските капитали на Запад, вярвам ще бъде достатъчно да ви разкажа за идването на холдинга „Дуферко“ в Русия.
„Дуферко Италия холдинг“ с оборот от 4 милиарда евро и 8000 работници е колосът на италианската черна металургия (компании от групата „Дуферко“ бяха между кандидат-купувачите на българските „Стомана“ и „Кремиковци - бел. ред. „Капитал“). Групата традиционно се занимава с производство на стомана и чугун, вторична обработка на металургични продукти и тяхната търговия, транспорт и логистика. Но стратегията, с която се отличава дейността й през последните години, е типична за инвестиционна банка с постоянен стремеж за интеграция между инвестиции в акции и производствена дейност. Идеята, която движи групата, е целенасочена и проста, както и целите, които си поставя през 1995 нейният основател Бруно Болфо, бивш търговски директор на американската „Финсидер“. Болфо е млад генуезки мениджър, изградил кариерата си в италианските стоманодобивни акционерни дружества, и когато долавя първите признаци на затруднения, бърза да организира поглъщането им. Напуска Италия и в Бразилия се превръща в стоманодобивен предприемач, дейността му бързо се разширява в САЩ, Италия, Полша, Чехия, Русия. Ликвидността на групата, нейната международна разклоненост, нейният офшорен финансов център правят от нея изключителен партньор.
Хайдаров се накланя към един куп с бележки и започва да следва малки кръгчета, свързани с леки линии: „Дуферко“ се появява в Русия по време на приватизацията. Работи с металургичните предприятия в Нижний Тагил, с Липицкия завод в Западен Сибир, със Запсиб (Западносибирски комбинат). Купува 15% от акциите на „Нижний Тагил“ и изнася на западните пазари всеки месец 50 хиляди тона обработени метали. Подобни количества се изнасят и от другите две предприятия.
От една страна, „Дуферко“, от друга, братята Чорни, които контролират тези предприятия, чиято търговска дейност е поверена именно на Джалoл Хайдаров. Наивно е да се мисли, че партньорите са седнали на масата да преговарят. Те са там, за да чуят това, което братята Чорни са решили да направят.
Хайдаров си спомня: „Трябва да беше пролетта на 1999 г. Представете си една огромна заседателна зала и една много дълга маса. От едната страна съм аз, сам, а от другата - италианската делегация. Казах на тези от „Дуферко“: „Сега ще ви предложа параметрите, по които ще работим…“ Само един ден упорстваха, но разбраха, че нямат избор. Условието беше такова: „Дуферко“ можеха да купят акции от нашите предприятия. В замяна ползваме тяхната търговска и финансова мрежа. За нас този пакет с минимален брой акции беше нещо повече от „нови свежи капитали“. Oт друга страна, какво щяха да правят италианците с тези толкова малко акции? Ами ако изникнеха някакви спорове, какво щяха да правят? Щяха да се обърнат към някой адвокат или съд?“ Хайдаров не успява да сдържи още една от своите саркастични усмивки. „Нас ни интересуваше само техният пазар и възможността да оставим в чужбина голяма част от приходите. Нека се изразя по-добре. Да речем, че продадем на „Дуферко“ 100 тона метал за 1000 долара и им разрешаваме да продадат този метал на Запад за 1500 долара. От 500 долара приход 250 долара оставаха в чужбина за нашия джоб. Колкото повече директорите на „Дуферко“ се оплакваха, толкова повече увеличавахме нашия процент.“
Системата позволява на Чорни за кратко време да си осигури голяма ликвидност, която систематично се праща към компании в Лихтенщайн, Люксембург и Швейцария. Парите остават там, докато от Москва не дойдат заповеди за купуване на металургични активи, находища в Третия свят, европейски компании или за връщане в в Русия, маскирани като чужди инвестиции.
„Разберете, че „Дуферко“ в Италия нямат никакво значение за производството. Съществуването на партньора има значение само за да се комерсиализира продуктът, за възможността Чорни да манипулира сметките и балансите. Ако партньорът има желание да разшири пазара си, ние го караме да мисли, че може да го направи. Когато сделката е сключена, малките италианци откриват, че са като затворници. Това, което искам да кажа, е, че който и да седне на масата за преговори с Чорни, скоро ще дойдат молби за подправяне на фактури, за отпускане на някоя сметка за „пране“ на пари. Това е „социалната причина“ за смесените капитали.“
Друга история, която разказва Хайдаров, е една случка, станала преди два месеца в Екатерининбург, на границата, която разделя европейската част на Русия от азиатската. Проектът е открит на 20 ноември 2002 г. от заместник-министъра на промишлеността на Италия Адолфо Урсо а в делегацията, която го придружава в Урал, са представители на 60 предприятия от област Лигурия. Проектът, казва Урсо, е „договор за сътрудничество за построяването на първата от четири италианско-руски индустриални области, които ще помогнат на Русия да стане новата граница на италианската икономика“. По договор италианците поставят средства, партньорство и ноу-хау на „Дуферко“, които вече имат едно предприятие в Екатерининбург, което произвежда 100 хиляди тона магнетизирана стомана годишно, 90% от които за износ. Руснаците ще се погрижат за останалото. Още по-добре, си мисли за това губернаторът на областта Едуард Росел.
Роденият през 1938 г. в семейството на натурализирани германци Росел празнува, наричайки договора революционен. Хайдаров подчертава: „Революционен? Знаете ли кой е Росел? Възпитанието ми пречи да говоря с подходящ език за неговата лична история. Избран на този пост с подкрепата на клан от мафиоти. Отговорен е за поне един от опитите за убийство, на които съм бил обект, тъкмо там, в Свердловска област. Този човек е само една марионетка в ръцете на Чорни. Чорни са тези, които му казват какво да прави и какво не, и италианците рано или късно ще се усетят за това.“
Хайдаров се сбогува. Времето ни е свършило. Тръгва си с едно черно предсказание. „Ако продължавате да се правите, че не виждате, един ден ще се намерите не пред новата граница на руския капитализъм, а пред един кошмар.“ И добавя, че на 20 ноември, напускайки Екатерининбург, заместник-министърът Урсо е заявил: „Можем да кажем, че мечтата на Берлускони за Русия в Европа вече не е само мечта.“ Дали е една мечта или кошмар, може да разкаже Тайванчик днес от затвора във Венеция. Ако някой е заинтересуван да му зададе правилните въпроси преди ФБР.
*Публикациите на италианския вестник „Република“ от периода 6-8 януари 2003 г. публикуваме със съкращения. Заглавията са на редакцията на „Капитал“.
Това, което всъщност искат американските служби от Тайванчик, е пълни признания за дейността на Лев и Майкъл Чорни
Алимжан Тохтахунов, известен като Тайванчик, ще се изправи днес (7 януари - бел.ред) във Венеция пред съда за екстрадиция в САЩ. Той е обзет от тревога, че няма да бъде разпитван за това, в което е обвинен пред федералния прокурор на Южен Ню Йорк - за подкуп на олимпийските съдии на състезанието по фигурно пързаляне на Солт лейк сити през 2002 г. Тайванчик знае много добре, че това, което иска ФБР от него, е пълни признания за дейността на Майкъл Чорни, бос на мафията на Измайлово и магнат на руския алуминиий. Тайванчик е неговият посланик в Европа - първо в Германия, после във Франция и Италия.
Тайванчик е човекът, който крие една от тайните, които могат да накарат ФБР да напише отново последните 10 години от историята на руската мафия. Тази тайна си има име и презиме - Вячеслав Иванков, наричан Япончик, който до 1995 е бил единствен мафиотски бос на Измайлово в САЩ, където е арестуван и където все още излежава присъда за изнудване за 3 и половина милиона долара.
Това е всъщност разказът на Джалoл Хайдаров, бивш финансист на Чорни, който сподели с „Република“ как залавянето на Япончик (епохата, обявена в САЩ за най-важен успех в борбата срещу проникването на руската мафия в САЩ) е било проектирано от Майкъл Чорни, за да се освободи от един опасен конкурент във вътрешността на криминалната група, в която и двамата имат участие.
Заслужава си да се спомене, че мафията на Измайлово според проучванията на Интерпол наброява между 300 и 400 души с оръжие и държи под контрол Москва. За Хайдаров всъщност „Майкъл Чорни не е бил в състояние повече да се сблъсква с агресивността и властта на Япончик и преди всичко не е имал намерение да дели с него огромните дивиденти, осигурени от криминалната дейност на групировката“. От което следва неговото решение да го накара да падне в капан на едно банално изнудване на двама руски бизнесмени. Изнудване, за което доказателствата биха попаднали в ръцете на ФБР, което, без да знае, става инструмент във вътрешното уреждане на сметки на мафията от Измайлово. Главният свидетел на обвинението, благодарение на който ФБР успява да арестува и обвини Япончик, се нарича Леонид Абелис. Обявен от Интерпол за един от действащите членове на мафията от Измайлово, Абелис излиза бързо от процеса благодарение на сътрудничеството си с ФБР, въпреки че е действал като едно от доверените лица на Япончик в САЩ.
* На 7 януари апелативният съд във Венеция взе решение за екстрадиране на Алимжан Тохтахунов в САЩ. Решението подлежи на обжалване от адвокатите на обвиняемия. В САЩ Майкъл Чорни е обвиняем по частно дело за приватизацията на металургичните заводи. Обвиненията на ищците по делото включват даване на подкуп, фалшификация на документи, изнудване, заплаха и убийство.
Продължава политическото подценяване на тези "плевели" на свободния пазар
Венеция, 7 януари. Алимжан Тохтахунов, наричан Тайванчик от приятелите си от Измайловската мафия, наивният Христофор Колумб за кралете на руския алуминий и признати босове на московката криминална групировка братя Чорни, слиза по стълбищата на Палацо Гримани, където се намира Апелативният съд на Венеция. Протяга ръце в белезници към камерите. Дъщеря му Лола и синът му Александър плачат облегнати на перилата, проклинайки Италия, която "смята узбеките за втора категория руснаци". Техният баща вече е само на една крачка от ФБР. Съдът приключва с формалностите и дава своето "без възражения" на искането на италианското министерство на правосъдието да екстрадира Тайванчик по искане на прокуратурата в Манхатън. Поводът за това корумпирането на съдиите на олимпиадата в Солт Лейк Сити - една баналност, чиято цел е да се достигне до един човек, който много знае и много може да разкаже.
През ноември 2002 г. в единичната килия на Тайванчик се появява френски прокурор с чанта с доказателства за тясната връзка на Тайванчик с братя Чорни и цялата верига от фирми в сянката на "Транс уърлд метал" с основно предназначение пране на пари в Европа. В неговата чанта има също и въпроси около доставки на оръжие, заради които във Франция беше въвлечен и синът на бившия президент Франсоа Митеран.
"Тайванчик, разказва свидетел на очната ставка, се държеше сдържано, говореше на своя роден руски език, умело съчетавайки големи лъжи с полуистини. Сякаш искаше да изпита намеренията на събеседниците си. Той е ловък, много ловък - защото е свикнал да играе едновременно няколко игри, да бъде едновременно в няколко страни", разказва между цигарения дим Франческо Саверио Павоне, заместник-прокурор на Венеция за борба с мафията. Именно той е представител на съдебните органи, които от две години следят Тохтахунов и фактически го предават на ФБР заедно с планините документи на прокурорското разследване за проникването на руски мафиотски капитали в северните области на Италия.
Работата по разследването, поръчано от данъчната полиция, все още не е приключила, но вече може да се съди за нейните мащаби. Седем фирми производители и 70 други са били свързани с мрежата на Тайванчик. Проверката проследява изпирането на 30 милиона долара чрез 200 фирми с юридически адреси в Швейцария, САЩ, Израел, Кипър, Малта, Словения, Полша, Беларус, Украйна, България.
Павоне добавя: "Фактът, че руският мафиотски капитализъм започва да прониква в северните и североизточните части на Италия, за мен вече е ясно като бял ден. И казаното от Джолал Хайдаров пред "Република" потвърждава снимката, която прави и нашето разследване. Аз смятам да изслушам Хайдаров, но това, за което си заслужава да се замислим, е продължаващото политическо подценяване на тези "плевели" на свободния пазар."
"Мръсните пари" дават бързо и леко богатство, те веднага възбуждат апетита. Този фрагментиран ъгъл на Италия като североизтока, разсъждава Павоне, е просто рай за агресивния мафиотски капитализъм като руския. "Изпирането на 30 милиона долара и придобиването на малки фалиращи предприятия не само може да мине незабелязано, но и да предизвика аплодисменти на някои, които виждат в тези "свежи" капитали нови работни места. Но да виждаш в мафиотските капитали благосъстояние не е нищо друго от политическо късогледство. Разбира се, политиката не е моя работа, аз съм длъжен да преследвам тези мафиотски капитали и да доказвам техния незаконен произход. Жалкото е, че това е все едно костенурка да гони заек."
|
Поклон и от нас на Кралете на Боклкука! Да оставиш препълнени контейнерите в Младост и Горублене, за да съчиниш нещо толкова прочувствено до уникалните си дучета, това е присъщо само на благородните пернишки аристократи. Само че, защо се задръства виртуала, защо не е използван познатия от конспирациите прийом - разлепваш червени листовки по контейнерите, а феновете четат и тайничко си поплакват...
и на НСПП. И още нещо - в чия кесия има повече пари за лятната селекция. За едната вече знаем... 
добре си ги наредил очакванията. Само дето и аз почнах да си мисля, просто натам ме водят, някои случки и факти, че титанците са подставени лица. Нещо много се крият от светлината на прожекторите. Избутват напред Живков който с пасторски глас и умение ви омайва. Те стоят в сянка, въпреки че това което обещаха, че след като се прехвърли окончателно собствеността веднага ще направят голяма пресконференция на която да разкрият изцяло техния проект "ПФК ЦСКА ЕАД".
Всичко е ясно!