|
| *** |
Аз, макар и некласик, мога да започна своя разказ по същия начин: Като мътен порой се спуснаха феновете от Семинарията надолу към стадиона.
После големият писател продължава: "Рядко беше се виждало такова страшно сборище: анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи. Хора, събрани от кол и въже, грозни, страшни, някои облечени само в дрипи, тъй че месата им се виждаха, някои в скъпи дрехи, натежали от сърма и гайтани."
Продължавам и аз, малкият писател: рядко беше се виждало такова страшно сборище: фенове от "Младост" и "Дружба", тийнейджъри от крайните квартали, къркани, фиркани, друсани - зебеци, даалии и капасъзи. Хора, събрани от кол и въже, грозни, страшни, някои заметнати само с шалчета, тъй че месата им се виждаха, някои в скъпи фланелки, натежали от сърма и емблеми.
Тук пътищата ни с Йовков се разделят. Оставям неговите кърджалии да препускат в миналото и се заглеждам как на талази се спускат феновете към стадиона... Гледам през процепче между пердетата, да не ме видят отвън. Един да ме мерне, може да викне: "Чорбар" и към прозореца ми да полетят камъни.
"Бий чорбата по главата!" - бяха викнали феновете срещу един комшия само заради червеното му яке. И бяха му направили главата синя... Двата цвята на "кървавото дерби".
Оттогаз знам - иде ли "дерби", то ще е кърваво. Затова прибирам жената и децата, заключвам вратата, спускам пердетата и всички шепнем. Докато навън феновете пеят... Те пеят, а душата ми плаче. Плаче и ридае еснафската ми душица, и то не за друго - а за личната ми собственост, паркирана на улицата. Която от движима лесно ще се превърне в недвижима.
Да можех, щях да си прибера и колата вкъщи. Даже опитах, но не влезе през вратата. Архитектът, проектирал входа на дома ми, изобщо не е мислил, че един ден ще се наложи да си прибираме колите в хола... Казват, че когато е строена кооперацията ни, не е имало фенове, а само "запалянковци". Те били кротки и възпитани, казвали "моля" и "благодаря"... Аз лично не помня такива, за тях ми е разказвал един старец от горния етаж, но той неотдавна почина.
...Ето - строшиха огледалото! Нищо, колата може и без огледало... То пък една кола! С цвят червен. Да беше ферари с цвят червен, а то - рено... Какво толкова съм го заоплаквал... Хоп, изтръгнаха ми чистачките! "ЦСКА е кочина!" - чувам да викат и да ритат калниците. - "Червена кочина!"... - и прас!... Отиде предното стъкло! "Червен боклук!" - трима скачат по покрива и наистина превръщат реното в боклук.
Феновете чупят, а аз зад пердето си трая. Не се намесвам. Тя полицията трае и не се намесва, та аз ли?
- Е, не е съвсем боклук! - успокояват ме съседите, след като "дербито" е свършило и правим оценка на пораженията. - Става за скрап...
- Пълен скрап! - кимам, обхванат от пълна скръб.
Но няма на кого да се сърдя - вината е моя, щом съм си купил червена кола. Да съм мислил, като съм я купувал.
Сега, макар и късно, мисля каква кола да си купя. Ако взема синя, червените фенове ще я обявят за "синьо говедо"... Ако взема бяла, ще я прегазят като "бял славистки боклук"...
Затова ще купя автомобил в неутрален цвят. Например сив металик.
И ще се моля да не се случи наш отбор да играе с украинския "Металург" от Донецк.
