|
| *** |
Залюлян от безгрижието на застойния период, Йосиф додрапал до престижно учебно заведение, откъдето пламенно громял Египетската политикономия и възхвалявал убедено Шумерската такава. Братята поради липса на способности се натикали по различни държавни учреждения, където си траели на топло - кротко и блажено. Всичко вървяло от добре по-добре и аха Йосиф да докопа жаждуваната катедра, когато не щеш ли, Шумерската метрополия се разклатила силно, във Вавилон съборили един дувар, а племето запяло песничката "Развод ми дай...".
Йосиф тутакси схванал, че е дошло време за обръщане на палачинката, навлякъл дълъг до петите черен шлифер и тръгнал по площадите да пее "Осанна" на прехода и "Анатема" на плановата икономика. Братята се поогледали, поослушали, поотръскали, та си накупили по една синя вратовръзка и хукнали да оформят здравото ядро на демократичните сили. В интерес на истината цялата работа не им била много ясна, даже напротив - твърде мътна им се представяла, но Йосиф в черния шлифер бил бая убедителен - нещо като централен нападател, за когото всички казват: "Е па тоя нема начин да не вкара гол!". И понеже се знае, че когато най-гласовитата част от племето кряка и вряка достатъчно дълго време, накрая става на тяхното, ето, че и Йосиф хванал юздите на държавицата.
Че като запретнал ръкави, че като се развъртял! Приложил на практика де що има икономическа теория плюс пет-шест собствени идейки. На ошашавеното племе повтарял често-често: "Ше строим бе, спокойно! Ми чакайте най-напред да поразрушим, малко търпение!"
Рушенето напредвало леко и безболезнено. Де що имало нещо за разпродаване, било разпродадено, останалото приватизирано и ликвидирано. Проведена била бърза дешумеризация и старото първосвещенство било разбито безмилостно в центъра и по места. На негово място било въздигнато ново първосвещенство с железно-десни идеи. Мавзолеят на Ашурбанипал бил срутен под звуците на тържествени фанфари и победни викове "Кой не скача, финикиец е!".
Богоугодните медии тръбели и възхвалявали грандиозните успехи и неминуемия дъжд от манна, който се чакал, аха-аха, вдругиден. Богопротивни медии нямало - погинали от естествена смърт още в първите години на прехода.
Братята на Йосиф в началото се уредили по стар обичай - кой министърче, кой шеф на комисийка, кой посланик на остров Крит. Лека полека започнали да разбират, че вродената тъпота, неприятен недостатък в близкото минало, сега носела гръмкото название "предприемчивост" и била обект на гордост и важно условие за изкачване на социалните върхове. Постепенно започнали да се отлюспват от монолитното доскоро дясно тяло и се оттеглили на сянка в сенчести бизнеси.
И така, когато дошли отново избори, за голяма изненада и ужас на Йосиф племето гласувало най-неочаквано за един потомък на някакъв допотопен цар. Претендентът обещавал, о нахалство!, пълно отбатачване и реки от мед и масло в рамките на 800 дни! Потресен от тази черна неблагодарност, Йосиф млъкнал гордо и се оттеглил настрани в очакване на неминуемото продънване на небесата и всеобщ крах. Мълчал така години наред, но нито небето се продънвало, нито се забелязвал по-голям крах от вече съществуващия...
Въздъхнал тогава Йосиф, поотупал тъмносинята вратовръзка от нафталина и се огледал с надежда наоколо. От братята нямало и следа. На политическия хоризонт се забелязвали само някакви полудиви, заядливи и опърничави трети братовчеди...
Оттогава е известно, че доверие всекиму, но на роднини - най-малко.
