България отделя най-много пари за правосъдие, обществен ред и сигурност в Европа, но ефектът е слаб и доверието на гражданите в съдебната система е най-ниско. Това сочи изследване, проведено в 36 европейски страни, което институт "Отворено общество" представи вчера.
Цифрите показват, че наливането на пари не води автоматично до повишаване на ефективността. Според проучването България дава малко под 3% от брутния вътрешен продукт за обществен ред и сигурност, а в ЕС най-малко за същата цел отделя Дания. Но доверието на гражданите в нашата съдебна система е най-ниско, а в Дания - най-високо. България е в челната класация и за раздадени пари от бюджета по отделни звена - на 6-о място при прокуратурата и на 9-о - при съдилищата.
Увеличението на бюджета на съдебната власт за периода 1998-2008 г. достига до 506%, докато скокът на разходите по целия бюджет за същото време е едва 192%. Ръстът на парите за съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет е 2.6 пъти по-висок от този на общите разходи в хазната, включително и в сравнение с парите за образование, здравеопазване и социални дейности.
България е достигнала средните европейски нива на заплащане на съдии. Средната заплата на един магистрат е около 5 пъти по-висока от средната за държавата. А във Върховния административен съд и във Върховния касационен съд е дори 10 пъти повече. Там съдиите вземат над 4000 лв., в прокуратурата и останалите съдилища - около 2000 лв., във ВСС - над 3500, а в Инспектората към ВСС - около 3000.
Парите за МВР се увеличават значително по-бързо, отколкото расте икономиката и почти изцяло отиват за заплати. България е на второ място в цяла Европа по брой на полицаи на 100 000 души. Преди нас е само Кипър. Срещу това свръхфинансиране на системата отново има сравнително ниско доверие и липса на ефективност.
"Огромното увеличение на разходите за правосъдие и обществен ред не води до подобряване на качеството и до увеличаване на чувството за сигурност на гражданите", е изводът на анализаторите. Напротив - доказателствата за понижена ефективност на правосъдието и полицията са повече. Така например броят на актовете, внесени от прокуратурата, е постоянен в периода 2001-2006 г. - около 30 хил. годишно, а в същото време бюджетът на държавното обвинение е нараснал с 89%.
Отчита се и че съдилищата в областните градове и столицата са значително по-натоварени от тези в останалите градове. Разликата в натовареността например между районния съд в София и този в Ивайловград е около 8 пъти. В същото време магистратите получават еднакви възнаграждения. Затова и се предлага бързо въвеждане на реално програмно бюджетиране в съдебната власт и МВР, както и планиране на даваните пари след оценка на правните проблеми на гражданите в отделните региони и на получените резултати.
Срещу част от изводите за увеличените пари за съдебната система се обяви шефът на Съюза на юристите в България Владислав Славов. Той определи като некоректно сравнението със здравеопазването, където се появиха много частни болници, и с образованието, където има много по-малко ученици. Затова било нормално увеличението при тях да е по-малко. Шефът на Инспектората към ВСС Ана Караиванова обаче го контрира, че не може да се дават толкова много пари за толкова малко работа. Тя даде пример с окръжен съд и окръжна прокуратура, които за година гледали едно дело за подкуп, едно за присвояване, няколко за кражби и останалите за транспортни произшествия. Според нея основно прокуратурата внасяла обвинителни актове за катастрофи. При проверка инспектори се натъкнали на голяма правна неграмотност, като включително магистрати не можели да определят правилно кръга от наследници, които могат да получат обезщетения за вреди.
.
