Въоръжен със слушалките на своя iPod, тинейджър поклаща механично глава. Тази сцена е типична за живота в градския транспорт. Не бива обаче прибързано да "осъждаме" тези младежи, откъснати от околния свят чрез прекаленото използване на дигитални технологии. Въпросният младеж може би не просто слуша музика, а преговаря уроците си по английски или по математика. Училището на бъдещето е вече реалност с пълна сила.
От основното училище до университета днес са много малко учебните заведения, които не са свързани с интернет. Така информационните технологии и комуникациите в образованието отварят училището за околния свят и правят стените му прозрачни. Компютърът и интернет правят реално проникването на света в учебния час. Това не е просто една метафора: часовете по география предизвикват небивал интерес сред учениците както в основното училище, така и в гимназията, откакто в преподаването си учителите използват Google Earth. Тази възможност дава усещането на учениците, че са господари на една планета, в която могат да видят всеки неин детайл върху екраните на компютрите си. В учебния час по информационни и дигитални технологии учителят сменя своя статут. Той вече не притежава монопола да предоставя знание и източници на класа си, а се превръща в този, който валидира търсенето, помага да се различат достоверните източници, развива критичното мислене на учениците си за работа в групи.
Училището
се разпростира отвъд тухлените си стени
Още повече, че учителят започва да присъства извън учебното време. Чрез дигиталното пространство за работа той дава различни интернет документи и упражнения на децата. Когато те ги направят, ги изпращат обратно на преподавателя си, който, от своя страна, ги проверява и им ги връща поправени. До това дигитално пространство достъп имат и родителите. Така се решава и острият въпрос за отношението на родителите към учебния процес. Иначе те често биват обвинявани, че не се интересуват достатъчно от училищния живот на децата си и не изискват стриктно да си учат уроците и да си пишат домашните.
Употребата на интернет сред днешните тинейджъри е много по-голяма, отколкото при което и да е друго поколение. Техните хобита са свързани с изобилие от нови технологии - плеъри, мобилни телефони, които са почти като истински компютри, флашки, животът им тече в социални мрежи като Facebook и Skype... При тази ситуация училището няма друг избор, освен да се доближи до тези практики. Днешните технологии, изглежда, потвърждават думите отпреди 10 г., че дигиталната ера
ще сложи край на традиционното образование,
училищното разписание с часове, които не са съвместими помежду си. Прогнозата за училището на бъдещето е убедителна. То е възможно днес, то дори съществува, но остава фрагментирано.
Дори и да съществуват педагогически практики, свързани с дигитализацията, то те остават твърде малко и откъслечни. Университетската общност например е призвана да развие дистанционното обучение, но често това означава само качването в интернет на лекции, замислени за традиционно преподаване, за които се използва само част от възможностите на дигитализацията. Във всяка прогимназия в най-добрия случай двама или трима преподаватели, иноватори, под учтивия поглед на колегите си и без да бъдат задължавани, разработват на компютър уроците си и предоставят достъп до тях в интернет. Липсата на квалификация на преподавателите, страхът да попаднат на терен, който учениците познават много по-добре от тях самите, лесно разбираемата трудност да се постави под въпрос утвърждаваната два века практика за обучение, са също сред причините за слабата дигитализация на училищата... Някои пък лансират други обяснения като училищната култура на французите, в която много повече се уважават работата в групи и устното изразяване, отколкото технологиите, информатиката, комуникацията и забавленията. Точно обратно на системата на скандинавците или британците например.
Дори много по-малко като брой на фона на всички, отворените към новите технологии учители се групират по преподаван предмет в интернет. Особено динамични са сайтовете, където те си сътрудничат и споделят своите практики: Sesamath - за математиците, Clionautes - за историци и географи, Weblettres - за учители по френски език, Cyberlangues - за чужди езици и т.н.
Висшето училище се намесва в тази възможност, като развива една рефлексия върху това, което никога не е било силната му страна - педагогиката. То вече поставя на обсъждане въпроса как да се възползват по-добре студенти и професори от предлаганите възможности в дигиталната сфера. Заявената очаквана промяна ще отнеме време, но тя е неизбежна и тук песимизмът няма място.
Идеята е като да гледаш Утито и да станеш майстор-кулинар.
А помните ли вица за оня, дето се лекувал сам - по учебници? И го предупредили, че може да умре от печатна грешка.
Както казва един стар умен човек /няма да казвам имена, защото съм скромен/ - с един гол мерак може само в тоалетната. И то нейде до 16 години.