|
| --- |
Какъв е смисълът на цялото занимание?
"Изграждането на модерна, ефективна и обективна система за контрол и оценка на качеството е едно от най-важните условия за развитието на системата на училищното образование. Не може да бъде осигурено качество на образованието, без да съществуват надеждни механизми за измерване на постигнатите в образователния процес резултати." Това е записано в Националната програма за училищно възпитание и предучилищна подготовка, приета от парламента в средата на 2006 г. Мотивацията за въвеждането на подобна система е, че контролът върху качеството е важен за обществото - като е наясно какво е състоянието на образованието, обществото ще може да поставя ключови изисквания към него.
Важно е и за държавата, която може да съпоставя постиженията на учениците от различните училища, от различните випуски, както и да проследява и тенденциите в развитието на образованието. Разбира се, оценяването на постиженията на учениците е преди всичко тест за качеството на работа на учителите. Идеята резултатите на учениците да са критерий за заплащането на учителите към момента обаче няма практическа реализация. За родителите също е важно да знаят какво е нивото на подготовка на учениците. Освен това резултатите за постиженията на учениците спомагат за реална конкуренция между училищата - по-търсени стават учебните заведения с по-добри постижения на възпитаниците си. А по-големият брой ученици предполага и по-голям бюджет.
Внедряването на системата за външно оценяване стартира преди 3 години с провеждането на изпити за IV клас. На следващата година бяха организирани тестове за IV и за V клас. Промениха се и изпитите за кандидатстване след VII клас - вместо да пишат зазубрени теми и да решават задачи за две тръби, които пълнят и източват басейни, учениците вече решават тестове и пишат преразказ на непозната художествена творба. През 2008 г. бяха възстановени задължителните матури - по български език и литература и по избираем предмет. Тази година в изпитната сага ще се включат и шестокласниците.
Ако се използва правилно, външното оценяване може да изпълнява три функции, смята Хуан Мануел Морено, главен специалист по образование за Европа и Централна Азия на Световната банка. Първата е "функцията на будилника". Тя се изразява в събирането на достоверни и значими доказателства за това какво учениците наистина са научили и какво могат да правят с това знание, а освен това подпомага хората, които взимат решения да подобрят качеството на обучение, пояснява Морено. Според него за много страни по света резултатите от тези тестове може да приличат на стряскащ звън на будилник, който показва конкретни проблеми в определени области като математика или четене, например и в определени региони или етнически групи. Другата функция на външното оценяване е да указва кое е от значение. Според Морено това означава, че програмите за оценка на учениците помагат да се разберат факторите, които наистина са от значение за качеството на обучение на децата. Например доказано е, че отличните постижения и равенството вървят ръка за ръка, както и че качеството на образователната система никога не може да надхвърли качеството на учителите, смята експертът от СБ.
Външното оценяване има и още една роля - да показва какво се случва навън. "Допреди няколко години беше лесно да се каже, че нашата национална образователна система е сред най-добрите на света. Други, разбира се, мислеха, че е сред най-лошите. Но отново нямаше доказателство, което да подкрепи което и да е от тези твърдения", посочва Морено. Експертът смята, че международните проучвания за оценките на постиженията на учениците вече позволяват да се сравнят резултатите на една държава с тези на все по-голям брой други страни и региони по света. Докато някои анализатори и медии се възползват от тези програми, за да публикуват класации на учениците и да правят понякога пристрастни сравнения, професионалистите използват тези оценки, за да видят кои са страните с успешни политики, ориентирани към качеството, и да се учат от тях, посочва Морено. По-високото качество на обучението в училище води до по-високо качество на работната сила на дадена страна като цяло, а това означава по-висока производителност и конкурентоспособност на страната, обобщава експертът на международната финансова институция.
Има ли критики към тестовете?
Независимата оценка е необходима, за да се види как се изпълняват държавните образователни изисквания за съответните предмети и степени, изискванията към учебниците и към самите учители, които преподават, иначе няма как да разберем до какво ниво сме стигнали, смята психологът Иван Игов. Според него външното оценяване е важно, защото иначе резултатите на едно училище могат да бъдат скрити с фиктивни оценки или дори фиктивни дипломи. Тъкмо такъв бе един от изводите след първите матури м.г. - че на места оценките от дипломите драстично са завишени спрямо резултатите от матурите. Според психолога обаче основният недостатък на външното оценяване е, че то се превръща в кампания. Липсва и елементът на изненадата. В същото време се насажда паника сред родители и деца, че ако на издържат изпита, ще трябва да повтарят годината. Според Игов основен недостатък на изпитите е, че се насажда постоянен стрес сред учениците. В същото време самото ниво на оценяване е много ниско.
Самите тестове и скалата за оценяване нямат много привърженици. Не може да се правят тестове, без предварително да знаеш как се поставя оценката, смята бившият шеф на звеното за оценяване към МОН Александър Лакюрски. У нас се решава колко точки на каква оценка съответстват по средните резултати на изпитите. Според Лакюрски е недопустимо да се прави външно оценяване, без да има точни критерии, при които се поставя дадената оценка. Как измерваме качеството на образованието, като няма показатели за това кое е качествено, пита риторично той. Просветният министър обаче смята, че задачите са добре премерени. Вълчев отбива и критиките, че не е ясно за какво се ползват данните от изпитите. Тази година може да се направи истински анализ на данните от матурите, тъй като ще има съпоставима база с оценките от миналата година, отбелязва министърът. Според него експертите ще започнат същински разбор на оценките по различните предмети през лятото, след края на кампанията за кандидатстване след VII клас. Според Вълчев предимството на системата е, че ще могат да се разграничат лесните от трудните въпроси, което ще ориентира системата на какви неща да се набляга при обучението. Резултатите вероятно ще се използват и за промяна на формата на тестовете. През следващите години трябва да се увеличава тежестта на текстовете, които децата създават за сметка на тестовата част, смята министърът.
Програмният директор на Институт "Отворено общество" Боян Захариев предупреждава и за други рискове, свързани с външното оценяване. Едната опасност е постиженията на учениците да се разбират като оценка за училището и на тази база да се прави рейтинг на училищата. В страните, въвели външно оценяване, като Унгария и Полша например тече сериозен дебат за интерпретирането на тези данни, отбелязва експертът. Захариев съветва да се сравняват резултатите на училища с еднакъв статус на учениците. Тогава се вижда, че едно училище с деца от малцинствата е успяло да им повиши успеха и е по-добро в сравнение с друго училище, в което учениците също са от малцинствата, обяснява програмният директор на "Отворено общество". Боян Захариев се опасява, че нагласата в България е точно тази - да се сравняват несравними училища като например Първа английска гимназия в София и школото в Горна Малина.
Какво да се промени?
Експерти и педагогически психолози съветват да се използват тестове, подобни на тези от международното изследване на грамотността PISA. Те изискват креативно мислене, да се извличат поуки от опити, но такива тестове не могат да се направят лесно, смята Захариев. Според него оценяването на постиженията има смисъл, когато учениците са обучени по модерни учебни програми, които развиват уменията, знанията, нагласите и житейския опит, които се изискват в съвременния свят. "Ако това го няма - а аз мисля, че тук още не сме се справили с това, - тогава мерим остарели неща, тоест реформата и модернизирането на програмите логически предшестват възможността да се прави добро външно оценяване", е мнението на експерта. Просветните експерти обаче традиционно отбягват темата за необходимостта от промяна на учебните планове и програми с мотива, че новите се въвеждат поетапно за всеки клас в последните 7 години. Никой обаче не повдига въпроса защо постоянно сриващите се резултати от международните изследвания като PISA и TIMSS не се използват за осъвременяване на програмите в посока към практическо прилагане на знанията. Излиза, че България плаща определена такса за самоцелно участие в тези изследвания само защото е непрестижно дадена държава да остане извън тях.
Според Захариев промяната е свързана и с масирано обучение на учителите, с промяна на курсовете в университетите, където се обучават учителите, и тотално преквалифициране на преподавателите в системата. Ние сменихме начина на финансиране на училищата, оптимизирахме ги финансово и имахме очакване, че финансирането ще се повиши като процент от БВП и ще се направят мащабни инвестиции в тази модернизация, но тези инвестиции не се виждат - нито миналата година се случиха, нито тази ще се случат, споделя Боян Захариев.
Сред неправителствения сектор се оформя един общ извод - внедряването на системата за външно оценяване е абсолютно наложително. Важното е обаче идеята да не се побългарява и да се прави нещо, за да се отчете дейност. Важното е да се постигне наистина обективно и независимо оценяване на постижения и знания на учениците, които ще ги направят конкурентни в един съвременен и глобален свят. Но за това очевидно са необходими време и воля. Засега сигурният резултат от външното оценяване е, че деца, родители и учители са в стрес.
')