Това е то. Няколко секунди и любимия човек го няма.Няма я мама, татко... Няма го детето!!!Внезапно и завинаги...Какво ти остава друго , освен да вярваш, че душите им са винаги близо до теб.И търсиш знаци и четеш книги и тълкования...А времето минава.С липсата на мама и татко все някак ще се примириш...Но детето...Там няма утеха.И единствено там , болката с годините расте и расте.И ти старееш, а детето го няма.И няма отговор.Защо!! Ако съм виновен аз , защо отне живота му , а моя го остави.И ако това е наказание за мен , нима това дете родено бе , за да бъде жертва само?..
|
|