|
| *** |
Малцината, останали на плажа, не успяват дълго да се радват на относителното си уединение. Дори и легнали по очи, скоро усещат нечие втренчено присъствие. Вдигате поглед - ах, изненада, то било истина. Един кошмарен профил, сякаш оживял от "Музикален ад" на Йеронимус Бош ви наблюдава с едно око.
Окото е зловещо блестящо-жълто, като диаманта "Регент" и също като него носи лош късмет. В добавка идва внушителен клюн, комбинация от хирургически инструмент и средновековно копие. После главата, на която са монтирани тези душегубителни приспособления, бавно се завърта към вас подобно на оръдейна кула от главния калибър на линеен кораб. Внезапно установявате, че злите очи са две и настоятелно ви фиксират, прицелвайки клюна-алебарда някъде в междувеждието ви. И всичко това - на около метър от вас.
Добър вечер, не че ви гонят, ама ако искате, си тръгвайте. Всъщност гонят ви. Всичките. Айде чупката, че истинският концесионер на плажа дойде. Той ще почисти плажа от това, което сте оставили вие, човеците. До сутринта ще е почистил и кофите за боклук, по-голямата част от изхвърлените от вас хранителни остатъци, както и терасите ви от забравени съестни продукти. Е, възможно е да почисти и гнездата на други птици от яйца и пиленца. На сутринта ще ви събуди с коронното си "Кър-кър".
Запознайте се - това е Негово Еволюционно Превъзходителство - Гларуса (Larus cachinans).
Може и да не ги харесвате, но те, гларусите, не са случайни птици. Като за начало - живеят почти 40 години. На практика нямат естествени врагове - нищо не яде гларуси, освен може би другите гларуси. В последно време с похвална упоритост разширяват ареала си - гларуси има не само по черноморското крайбрежие, но и в градовете край големите реки. Гларуси има и в Русе, Видин, Шумен...
Ще попитате - защо? Ами отговорът се крие в нас - човеците. Както много други видове, с които се налага да делим мегдан и жизнено пространство в претъпканите ни човешки поселища, гларусът се чувства чудесно около нас човеците. И ако другите птици се гнусят от човешките отпадъци, то на гларуса му понасят повече от добре. Всъщност на гларуса му понася всичко - неизядени банички, мазни вестници, риба, солети, найлонови торбички. Авторът с очите си е виждал как гларус в нивите около Бургас претръска ястреб-врабчар и го разтовари от плячката му - дребна птичка, която сам отнесе, едва ли за да й окаже първа помощ. Гларусите не пропускат да вземат данък и от по-разсеяните минувачи, както можете да се убедите сами. В златното соц-време, когато всяка уважаваща себе си тераса притежаваше прът с луканки, гларусите вземаха своя десятък, въпреки че цели фамилии дежуряха на смени. Ако някой учен се задълбочи в гларусовата психология, сигурно ще установи и у тях носталгия по златното време, когато едрите възглупави нелетящи двукраки окачваха по прътове своите дарове за Великата чайка, че да могат нейните любими пиленца - гларусите, да се хранят с тях и да пеят песни за възхвалата й.
Все пак ще попитате - защо толкова настоятелно ви занимавам с нашите пернати съквартиранти?
Ами защото досадно много приличат на нас. Воистина, гларусът е Белият човек сред морските птици - едър, дългонос нахал със склонност към междувидова агресия и здравословна ксенофобия. На всичкото отгоре - космополит, склонен към миграция. Регистриран случай на гларус, опръстенен в Гърция, на брега на Средиземно море, който е станал бургазлия, както можете да прочетете тук: http://bgnauka.com/forum/lofiversion/index.php/t5750-100.html
Абе, истински глобалист, космополит и безродник! Където е добре - там е родината.
И подобно на Белия човек, когато види, че там долу не се радват да го видят, просто се издига във въздуха и започва да бомбардира прицелно. Доста често уцелва. Бургазлии твърдят, че било на късмет...
