Известна цигуларка, "ветеран" с 3 десетилетия стаж по държавни, частни, общински и селски училища, двама с дипломи от "Бръшлянената лига"... и Джо Карбони, учителят по физическо с най-интересната биография от всички, защото е бил личен треньор на Кобе Брайънт. В резюмето му пише: "Развива Кобе от 185 до 225 паунда чиста мускулна маса за 8 години".

Всички те са членове на "дрийм тийм" от 8 преподаватели, които започват работа в прогресивно обществено училище в Ню Йорк със заплати, които биха накарали повечето учители в САЩ да си изпуснат тебешира. Възнаграждението им от 125 000 долара на година е почти два пъти колкото получава средностатистическият учител в Голямата ябълка. От втората година им се полагат и още до 25 000 долара бонуси според резултатите на учениците.

Училището се основава на теорията, че отличният учител - а не революционните технологии, талантливите мениджъри и малките паралелки - е ключът към успеха. Експертите се надяват експериментът да открехне вратата към един от най-сложните въпроси на образованието: може ли един колектив от забележителни преподаватели да направи училището страхотно? Достатъчно ли е да се дадат 6-цифрени заплати? И какво прави един учител добър?

Кастингът за попълване на местата е бил почти като "Мюзик Айдъл", само че за учители и без гласуване на публиката. От другата страна на катедрата застават 120 петокласници, подбрани с лотария сред най-слабите в квартала. Първото, което научило журито, е, че перфектното резюме не означа перфектна класна стая. Има хора, които изглеждат страхотно на хартия, но не могат въобще да предизвикат респект у децата. Осмината финалисти споделят някои общи черти. Успяват да постигнат високо ниво на ангажиране на класа, до такава степен, че учениците забравят, че са в класната стая. Специалисти са по овладяване на потенциални смутители на реда. И притежават заразителен ентусиазъм.

Самите учители намират тежката селекция по-скоро за освежаваща, отколкото за ужасна. Както казва Оскар Кинтеро, "за пръв път от 30 години някой се вълнува какво точно правя". Училището използва само публично финансиране, затова се налагат и някои ограничения - учителите ще се нагърбят с допълнителни административни задачи, няма да имат заместващи и ще работят с по-дълго работно време и повече дни. Паралелките им ще бъдат с 30 деца - по 6 повече от типичния клас в Ню Йорк. Вместо най-високата заплата, директорът ще получава само 90 000 долара на година. Учителите пък няма да имат социално-осигурителните придобивки, които се полагат на синдикални членове и могат да бъдат уволнени по всяко време.